А сега накъде? с Донна Цанева

Реших да изляза, дори и за минутка, от четиригодишната ми тревожност, породена от ниско самочувствие, да се превъплътя в някой непознат човек, който ме гледа отстрани, и да кажа какви невероятни неща съм правила и в какво е суперсилата ми.

Малко интро:

Израснала съм в Австралия и Китай (да, постоянно правя правописни грешки, измислям си думи, говоря малко нагоре-надолу с ударенията понякога и, за мое съжаление, Grammarly не желае да бъде мой приятел).

Вместо да се впусна в история и дипломация като моите родители, реших да направя едно 180 и да запиша конни науки в Англия. Имам сертификати за преподаване на английски език на деца. Няколко лета, докато живеех в Исландия, преподавах на монахини в Италия.

Винаги съм се занимавала с творчество. Имам малко студио и там правя работилници по плетене. От 3 години съм на минус всеки месец от него, НО вярвам, вярвам, че един ден ще му дойде времето и всичко ще се оправи. Все пак трябваше и националното исландско хоби да се върне обратно с мен.

Интересната част

Почти 10 години живях в Исландия. Нямам идея как се случи това. Един ден бях в Дъблин, гледайки „Приятели“ от леглото си в хостелска стая с 42 души, а на следващия бях в Рейкявик, Исландия.

Преди повече от 16 години започнах да снимам. Наляво-надясно. Главно патки.

Тогава спечелих един конкурс на българския National Geographic и това беше голяма работа за мен. Малко след това спечелих и конкурс на американския National Geographic. Бях публикувана в тяхното списание.

В Исландия работех на две места и успоредно с това си правех моите малки нещица отстрани.

Съвсем сама намерих координатите на шефа на тогавашната исландска авиокомпания WOW Air. Писах за тяхното списание дълги години.

След това ми се ходеше в Шотландия. Hostelworld ме нае да снимам за тях. Исках да видя дали мога да вляза и в по-голяма авиокомпания.

Наумих си да се свържа с Ryanair. То не беше търсене, бутане, писане на имейли… Мисля, че пратих един и същи имейл 43 пъти на директорката на медиите на Ryanair. Казваше се Fiona. Горката Fiona. Но накрая стана. Изпратиха ме на media trip и мисля, че до ден днешен блоговете ми стоят на сайта им.

Същото стана и с Гренландия.

Сещате ли се за One Tree Hill? Ако сте родени през 90-те, със сигурност сте гледали този сериал. Бях влюбена в него. Най-вече в актьора и музиканта Tyler Hilton. Наумих си, направих го. Моя снимка на него и до ден днешен декорира негов албум.

Докато аз пишех задкулисно, криейки се, много мои приятели излизаха пред публика. Melina Sophie (имаше над 7 милиона последователи общо), Sorelle Amore (всички участвахме в най-първите ѝ клипове, за да ѝ помогнем някак, дори и само със самочувствието).

Една вечер не се чувстваше добре. Моята исландска съквартирантка Халла тъкмо си беше взела две малки котки. Намерихме с Мелина един кашон от ресторант и ѝ ги занесохме, за да я усмихнат. Тя не харесваше котки. Но нищо. Май не я усмихнаха.

Benjamin Hardman леко започваше да се издига. Сега има и документални филми в Netflix с Morgan Freeman.

Asa Steinars (работихме заедно в Guide to Iceland – тя много години, аз две седмици. Веднъж ѝ се оплаках, че нямам кола и не мога да снимам, на секундата ме покани с нейните приятели в Thorsmork). И какви ли не други невероятни личности.

Тогава всеки един от тях се радваше на постиженията ми, най-вече Мелина и Сорел, а за мен те бяха толкова малки и нищожни в сравнение с това, което те започваха да градят.

Имала съм снимки с по 100 000 органични харесвания, преди ботовете да съществуват.

Между другото, НИКОГА в живота си не съм давала публичност на това, че съм израснала сред тях. Аз по своя път, те по техния.

Днес, след 4 години пауза, се събудих като нова версия на себе си. Сложих си червило за първи път от 3 години, една червена блуза и с изключителен възторг към самата себе си (много, много „криндж“, но предвид че съм се събуждала с чувството, че съм боклук, толкова години, ще го кажа силно и шумно ⭐️⭐️):

Аз съм страхотна в това, което правя, макар и да не мога да посоча с пръст какво точно е то.

Искам да си намеря part-time работа със страхотен екип. Да се чувствам полезна. Работя по-добре от вкъщи. Много random, но колкото повече свобода ми давате на работното място, толкова повече ще ви се отплаща в качество.