Pretty Baby
Дени Паскова
„Не можеш да опишеш феномен. Просто се случва. И Брук се случи. Тя винаги е била красива. В деня, в който я прибрах от болницата знаех, че ще е звезда. Звезда.“
- Тери Шийлдс
„Всяко бебе е красиво!“ е общоприета бяла лъжа. Първо – не е вярно. И второ – да си патетично влюбен във външността на твое малко разклонение е просто проява на лош вкус. Да, има много необичайно очарователни и симетрични бебета. Но тези, които стават достояние на света за сметка на детството си, обикновено са продукт на липсите и неудовлетворението на родителите.
Тери и Брук Шийлдс са първообразите на майка мениджър и дете звезда. Тери създава една от най-емблематичните детски кариери на 20-и век, но зад този успех стои опияняваща и болезнено сложна връзка между майка и дъщеря, която включва гола фотосесия на деветгодишно момиче за Плейбой прес и филм за дете проститутка. Решения облечени в майчина убеденост, че не наранява детето си, а го прави изключително.
Преди да се превърне в безпощаден архитект на славата на детето си, Тери Шмон е харизматично момиче от Нюарк, Ню Джърси. Родена в началото на Голямата депресия в бедно семейство на шофьор на автобус и сладкарка, от много малка е независима и непокорна. Не е близка с родителите си, но им помага от дете, работейки като чистачка. След като завършва гимназия започва да работи на поточна линия в пивоварна, но не иска просто и скромно бъдеще.
Мести се в Ню Йорк и кандидатства за работа като гримьор в популярната верига универсални магазини Лорд енд Тейлър. Получава работата, въпреки липсата си на образование и опит, и е решена, че няма да се провали. Тъй като е десничар и не е професионалист не може да използва лявата си ръка стабилно и правилно. Хрумва ѝ хитрото решение да гримира само едната страна от лицата на жените и като мъдър учител да им казва: „Сега да видим дали сама можеш със същите продукти да гримираш и другата страна на лицето си!“
Покрай работата си започва да се среща с хора с по-висок социален статус. Не е възпитана в привичките на техния свят, но има чувство за хумор, привлекателна лудост, смелост и сексапил. Започва връзка с касиер на един от театрите на Бродуей. С кокетство замества несигурността си от липсата на образование и започва да се среща с все по-влиятелни мъже – сенатори, собственици на театри и банкери.
Запознава се с Франсис Шийлдс, когато е на 31 и вече иска сериозна връзка и дете. Моментално е привлечена от издължената фигура на мъж, който влиза в бара. Пожелава го, започва да флиртува с него и го прибира в хотелска стая, от която не излизат три дни. Не подозира нищо за неговото потекло. Майка му е Дона Марина Торлония – италианска аристократка от фамилия, която се занимава с финансовите дела на Ватикана. Опознават се и Франсис няма колебания заради произхода на Тери – той е влюбен в осем години по-голяма, висока, руса, харизматична и забавна жена с широки аристократични рамене… от Джърси.
В рамките на една бурна година и половина Тери и Франсис се срещат, тя забременява, женят се, ражда им се дете и се развеждат. Когато тя забременява Франсис се паникьосва – той е на 23 години и се чувства като бебе, което чака бебе, но никога не казва, че не е готов или не го иска. Предлага ѝ брак и тя приема, но истината е, че смята, че Франсис винаги е бил засрамен от нея. Макар той никога да не дава индикации за това, в дневника си Тери пише „Той се срамува от мен и се страхува, че ще кажа нещо, което ще го изложи. Аз съм своенравна и не се държа добре на публични места. Имам евтин вид. Аз съм му бреме. Във финансов, но най-вече социален аспект.“
Тери е в седмия месец, когато водите ѝ изтичат в закусвалня. Въпреки преждевременното раждане лекарите казват, че тя има „перфектно оформено момиченце“, което Тери не вижда с дни, защото то е в кувьоз. Когато тя прегръща бебето си за пръв път, то е покрито с мекониум. Последният път, в който Брук Шийлдс има отблъскваща външност е на четиридневна възраст.
Най-големият страх на Тери е синдрома на внезапната детска смърт, за който чува случайно.
Тя привързва Брук към гърдите си и шест месеца спи с нея така. Държи огледало пред личицето ѝ, за да е сигурна, че диша, а горещият дъх върху стъклото се превръща в най-големия ѝ източник на успокоение. Оттогава майка и дъщеря са извратено залепени в почти сиамското си съществуване. A Франсис не е особено заинтригуван от родителството баща. В края на 1965 г. Тери лети сама за Мексико, където най-лесно може да получи развод без присъствието на другия замесен в брачното фиаско. Така тя става самотна майка по собствено желание. Това е мъчително начинание, но множеството приятели на Тери я улесняват, защото обожават детето. Още в първите месеци то е с нея навсякъде – ресторанти, кина, дори барове. Без значение къде се намира, дали спи или си играе, спокойствието на Брук идва от физическата близост с майка ѝ.
Брук Шийлдс е на десет месеца, когато шофьор на такси възкликва: „Вижте си детето. Тя трябва да стане модел“. Идеята се заражда в главата на Тери, тя го възнаграждава с голям бакшиш, но не предприема нищо в тази посока. Месец по-късно Франческо Скавуло – фотограф и приятел на Тери, ѝ звъни в паника. Избрал е дете за реклама на сапун, което не спира да плаче и я моли да доведе Брук. Единственото, което тя трябва (а и може на тази възраст) да прави, е да бъде красива и да къса картонените кутийки от сапуна. Така и става – шансът за анонимност на Брук е отнет още преди да навърши една година. На 11-месечна възраст тя участва в първата си национална рекламна кампания.
Така в края на шейсетте красотата на детето Брук Шийлдс започва да продава шампоани, омекотители, паста за зъби, лепенки, детски играчки. Тери се превръща в една от първите майки-мениджъри на децата си. Никога не получава фантастични шансове за собствена кариера, но тази на отрочето ѝ има съблазнителен потенциал. Въпреки това тя няма и подобие на план. Просто е убедена, че притежава идеално дете. Притежава е точната дума. Малкото момиче издържа семейството с многобройните си ангажименти, купуват си кола, местят се в голям апартамент. Сякаш са само двете на света – несъвършената Тери и безброй възможности пред необяснимата перфектност на детето ѝ.
В началото на работата на Брук като модел тя участва в откровено невинни и сладникави кампании, но имиджът ѝ в предпубертетна възраст се променя коренно. Фотографирана е с все по-малко дрехи, позите са провокативни, върху детските колене стоят еротични прозрачни чорапи, презрамките на корсет придържат бюст, който не съществува. Нейната кариера на модел процъфтява в момента, в който сексапилът в Холивуд спира да съществува около идеята за пищна женска красота. Втората вълна на феминистките движения в Ню Йорк и младежкото движение започват да променят траекеторията на масовата комуникация. Хиперболизираната женска красота на Мерилин Монро е изместена от невинният и почти детски вид на Туиги. Зрелите жени в крайна сметка получават сексуална свобода, достъп до контрацептиви и право на аборт, но медийният свят започва да използва все по-младите като привлекателни сексуални обекти.
През 1974 г. семейният приятел на Тери Шийлдс и известен моден фотограф – Гари Грос предлага работа на Брук. Става въпрос за книга на Плейбой прес. Тери веднага се съгласява, Брук е възпитавана от нея да бъде „чувствена“. Тери го намира за съвсем непроблематично, защото това е част от работата на един модел, било то и дете, и вярва, че не я учи само на това. Брук е на девет години, когато позира гола, докато си играе със сапунени мехури във вана – с изражение, маниери и усещане, че това са снимки на дете в семеен албум. На следващите страници е във ваната само по огромно виолетово пластмасово колие, лъскави червени устни и тежък грим върху очите. Държи бежова роза с размерите на главата си, а тази глава изглежда така, сякаш принадлежи на зряло тяло. Книгата е издадена и голото дете на страниците не предизвиква никакъв отзвук.
Брук заобичва камерата и започва да мечтае да бъде актриса
Най-любимото ѝ нещо е да прекарва време в киното с майка си, където гледат по три филма един след друг. Тери обича европейските филми и се възхищава на изискаността и класата на Катрин Деньов, Ингрид Бергман и София Лорен. С Брук гледат Амаркорд, когато тя е невръстна. Детето е толкова запленено от възрастните актьори, че вярва, че може да направи всичко, което и те. Три години след голата фотосесия на Брук, Тери получава обаждане от френски режисьор, който предлага на детето ѝ главна роля в новия си филм. Тя, разбира се, приема.
Оригиналното заглавие на филма е “Pretty baby” и изглежда, че на света няма по-красиво „бейби“, което да изиграе тази роля. Режисьорът на лентата Луи Мал попада на снимка на Брук и я описва като недопустимо красива и уравновесена. Сигурен е, че тя трябва да изиграе детето проститутка, родено в бордей в Ню Орлиънс. Девствеността на персонажа на Брук – Вайълет, е продадена на търг. На снимачната площадка тя прави това, което е свикнала да прави от 11-месечна възраст – да стои и да бъде умопомрачително красива. Е, понякога и да промълвява нещо, което няма голямо значение, защото всички са заети да се взират в нея. Луи Мал се вбесява, когато Кийт Карадайн се навежда да целуне Брук и тя сбръчква лицето си, защото никога преди това не е била целувана. Филмът е номиниран за „Златна палма“ и когато се връща от Кан, Брук е посрещната от тежестта на всичко, което всички искат да кажат за него.
Обиколката по телевизионните студиа на Брук е не просто под строгото наблюдение на Тери – тя стои до нея във всяко едно интервю. Когато не я прекъсва, за да дообясни отговорите ѝ, сякаш говори през устата ѝ. Контролира ситуацията не като майка-орлица, а като пират, който си пази съкровището – просто защото си е негово. Водещи и зрители се опитват да разберат как е възможно майка да позволи и насърчи детето си да играе в подобен филм. Единственото, което Тери твърди е, че няма дете, което да изиграе по-добре ролята от нейното собствено. А на шестокласничката Брук се налага да обяснява на най-известните водещи в САЩ, че това е просто роля и че няма да стане проститутка като порасне. Тя прави всичко за одобрението на майка си, но в очите ѝ има болезнена улегналост от сякаш неосъзнат срам, но не и зрялост, с която да го аргументира. По време на едно от интервютата Брук е попитана какво мисли за извадка от списание, която описва майка ѝ: „Нейното лице носи белезите на тежък пияч. Изцеденото изражение, сухата кожа, хлътналите очи.“ Ококорена, тя отговаря, че алергиите са причината за вида на Тери. Лъже, защото „мама си е мама“ и никой не трябва да я наранява.
Тери е функциониращ алкохолик и Брук не я познава по друг начин. Има една майка сутрин и друга след като се прибере от училище. Бързо схваща динамиката в рутината на злоупотребата с алкохола и знае кога трябва да се завие тихо и да заспи. А след като предпази себе си от майка си, да е достатъчно нащрек, за да предпази майка си от самата нея. Защото няма Брук без Тери.
Когато е на 15 Брук заминава сама за Фиджи, за да заснеме блокбъстъра на 1980 г. – Синята лагуна. Един от първите филми за юношеското сексуално пробуждане, в който две изрусени от слънцето малки адамоевчета ядат манго на самотен остров, обикалят голи и правят любов за пръв път. Медийният и човешкият образ на Брук вече са размити в пихтиеста маса, която обърква всички. В крайна сметка нейното екранно сексуално пробуждане в този филм е продадено като в риалити шоу. А Тери е толкова влюбена в продукта, картината, скулптурата и приказката Брук, че потиска собствената си сексуалност. В света ѝ няма място за друга любов, освен тази към детето ѝ.
През 1981 г. Гари Грос иска да публикува отново голите снимки на деветгодишната, вече шестнайсетгодишна и световноизвестна Брук Шийлдс. Срамът вече е осъзнат, а Брук се изправя пред съдебен процес, който убедително доказва, че смесването на екранните ѝ образи с личността ѝ години наред са я поставяли в обществото като Лолита и малка, но фатална жена-вамп. Губи делото. Гари Грос притежава тези снимки и може да прави, каквото си иска с тях. Ясна е вината на експлоатиращата майка, която твърди, че голотата на детето ѝ е „изкуство“. Но каква вина има снимащия? А ако красотата е в очите на гледащия, дали и сексуалността не е?
Същата година тя участва в поредния си строго сексуален филм за тийнейджъри, които се влюбват безпаметно – Безкрайна любов. За трети път Брук Шийлдс губи девствеността си във филм, без никога да е правила секс. Налага се режисьорът Франко Дзефирели да извие пръстите на краката ѝ, за да получи перфектния кадър с изражение на правдоподобно първо проникване. Години по-късно Брук споделя, че по време на тази сцена получава първия си пристъп на деперсонализация – усещането за съществуване извън тялото.
И въпреки това на този етап от живота си Брук се чувства сигурна единствено на снимачната площадка. Там знае какво да очаква, за разлика от съжителството си с алкохолик вкъщи. Тери никога не тормози Брук физически, но емоционалното натоварване е такова, че ролите на майка и дъщеря отдавна са разменени. Брук разговаря с кръстницата си, защото се страхува от злоупотребата на Тери с алкохола. Успяват да я убедят да влезе в комуна, но всичко започва отначало след по-малко от две седмици.
Докато Тери остарява, Брук пораства и за пръв път поставя граници на задушаващата обич – приемат я в Принстън с отличен успех и заминава. Веднъж споделя на майка си, че иска да се върне, но тя я убеждава да не го прави – най-вероятно докато е в етап от алкохолизма си, който е абсолютно неконтролируем и неподходящ за наблюдаване. Да знаеш, че обичаш алкохолик от разстояние е като да го оставиш да живее в бар. Въпреки опасенията ѝ за Тери, Брук прави сериозна крачка в самостоятелността си, когато губи девствеността си със състудент. Тя се ужасява от секса, отгледана е като католичка и единственото, което знае за него е, че задължително трябва да изчака до брак. Брук Шийлдс вече не е девственият секссимвол на мама, но продължава да се чува с нея по пет пъти на ден. А физическото им отдалечаване е началото на края на Тери.
Тя продължава да менажира дъщеря си, която влиза в Принстън световноизвестна, а след завършването си трябва да обяснява на кастинги как се изписва името ѝ. След крайно неуспешен филм и няколко посредствени реклами на сешоари, чорапогащници и японски касетофони, Брук среща тенисиста Андре Агаси. Моментално се запалва връзка, която се крепи на общите им травми от ранната известност и некомпетентно обичащите родители. Тяхното свързване през травмите има експлозивен резултат. Спортната решителност на Андре го кара да побутне Брук в посока на това да разкара майка си. Убеждава я да си намери агент и да започне актьорската си кариера отначало. Тя открива импулсивността и упорството на майка си в Андре и му се доверява. По това време Тери получава няколко микро-инсулта. Брук се опитва да не я лишава от внимание, но първите признаци на деменция я поставят официално в ролята на детето.
Първото и най-жестоко нещо, което Брук причинява на майка си е да вземе физическия архив на цялата си кариера.
Той се простира на четири етажа в сграда, от която само те двете имат ключ и често прекарват време там. В една обикновена сутрин Брук опакова всички вестници, списания, снимки, книги и видеокасети с лика си и ги прибира в дома на Агаси. Няколко дни по-късно Тери заварва празните коридори и етажерки. Доказателствата за успехите на детето ѝ са най-ценното, което е убедена, че притежава и то е изгубено. Детето е уволнило майка си, без да каже и дума. Скоро след това Тери за пръв път се появява сама в интервю, в което отсича, че е най-добрият съдник на Брук и няма как друг да се справи по-добре в менажирането на кариерата ѝ. Връзката им дерайлира, но не изгубват контакт напълно.
Липсата на обичайната им близост влошава алкохолизма на Тери, но не се стига до крайности. До 2006 година, когато Брук получава обаждане, че майка ѝ е открита боса и объркана на училищен паркинг. Тогава Брук вече е женена за режисьора Крис Хенчи и е майка на момиченце. Бори се с тежка следродилна депресия и си представя детето си в смразяващи картини на насилие, вероятно сянка от собственото ѝ детство. Но „мама си е мама“ и Брук знае, че отново трябва да се погрижи за нея. Премества я в хоспис, който остарялата, но вечно непокорна Тери ненавижда. Тя не се чувства неспособна като „онези хора“, но много бързо се превръща в една от тях. В рамките на шест години живее като почти напълно угаснал човек. Няколко пъти, когато Брук е с нея и я държи за ръка разсъдъкът ѝ се връща. „Искам у дома. Да се приберем двете, Брук!“ Състоянието на Тери през последните години е несъвместимо с разговори за миналото, търсене на обяснение, опити за извинение и прошка. Въпреки това Брук я посещава в хосписа често и разресва косата ѝ като на дете, докато разказва за собствените си вече две деца.
На 30 октомври 2012 година Брук Шийлдс държи огледало пред лицето на майка си, за да е сигурна, че тя диша, а горещият дъх върху стъклото се превръща в най-големия ѝ източник на успокоение. Усещането и на двете, че Брук ще умре, ако Тери умре получава своя отговор с реалната смърт, която уж идва с издихание, но не и при опърничавата Тери Шийлдс. Тя вдишва и не отваря уста повече. Тери не се страхува от смъртта, а от загубата на приказното си творение. Което продължава живота си.
30.10.2012 – 11:37 – 37 е любимото число на Тери
Play & Enjoy
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
