Дъщеря на баща си

„Уж“, защото ме „доведоха“ при друг, небилогичен такъв и така си паднах на късмета, че всеки може да ми завиди.
Е, да, ама и не съвсем.

Защото този „доведен“ баща ме научи, че цветя се подаряват без повод.
Ходи се на ресторант, без да си рожденик.
Мъжът се прибира всяка вечер от работа, а не се запилява някъде, с приятели, на по чашка.
Мъжът си има дом! Семейство.

Научи ме на смелост, свобода, сила.
Научи ме, че най-важните решения се взимат със замах и ако е трябвало да го мислиш… абе, не му мисли много!

Пак този ме научи, че психиката се възпитава. И че тя никога не е „слаба“.
А аз от 2012/2013 година съм решила, че имам паник атаки и тревожност.

Другите уроци бяха, че жената се уважава, обича и цени и че никой и нищо не ти е по-важно от нея.
Научи ме, че семейство и дом се ГРАДЯТ.
И работа не спира никога.

Научи ме, че най-важно е да знаеш какво искаш. Оттам пътят напред е лесен.
Пожелава ми „Успех!“ преди практики, в които нито вярва, нито разбира. Даже напротив — смешни са му.
Но знае, че за мен са важни.

Научи ме, че любовта никога, ама никога не е в думите. Тя е чисто и просто в действието.

Сега ще попитате: „Добре де, а защо ‘не съвсем’?“
Защото тази дъщеря на 36 години продължава да търси мъж като баща си.
А в днешно време съществуват ли такива мъже, такива! на които искаш да им родиш дъщеря?