Както е споменато в първата ни статия, зависимостта е „болест на мозъка“. По-точната дефиниция обаче е:

„Психологическата зависимост се изразява в компулсивна (натрапчива) употреба въпреки вредите, които нанася тя. Характеризира се с невъзможност да се прекрати употребата, невъзможност за изпълнение на работни, социални и семейни задължения. Зависимият човек чувства, че не би могъл да функционира нормално в ежедневието си, ако не е употребил даденото вещество или направил даденото действие.

Физическата зависимост се характеризира с развиване на толеранс и абстинентни симптоми (физически или психически) при прекъсване на употребата. Тя може да възникне поради хронична употреба на много вещества – включително и много от лекарствата с лекарско предписание (например бензодиазепини и опиоидни болкоуспокояващи), дори ако се взимат според предписанията.“

Едно от важните неща в дефиницията е, че често човек усеща вредата и я вижда и по последствията от употребата, но тези сигнали не са достатъчни той да я прекрати или да спре даденото действие. В тази статия ще се опитам да изброя най-често срещаните зависимости в съвременния свят, както и дали те се различават по пол.

Ще започна с това, че зависимостите се разделят на зависимости към психоактивни вещества и поведенчески зависимости. Най-често срещаните зависимости в световен мащаб са към никотина, алкохола, канабиса, опиоидите, стимулантите, успокоителните, към хазарта и към видеоигрите и мобилните устройства. Списъкът с видове зависимости може да е много дълъг, съответно е разработен критерий, по който се оценява дали зависимост може да се диагностицира като такава. Това включва и гореспоменатата дефиниция – да продължаваш да извършваш нещо, въпреки вредата, и да усещаш компулсивна и неотложна нужда да правиш даденото действие или да взимаш дадената субстанция. Друг критерий е и биохимичната промяна в мозъка след започването на употребата и достигането до зависимостта.

В България най-често срещаната зависимост е никотиновата, като ние сме и с един от най-високите ръстове в ЕС. Следва зависимостта към алкохол, а в днешно време се наблюдава и тревожен ръст на зависимост към хазарт, като е установено, че между 4 и 7% от българите страдат от хазартна зависимост. Това ни слага и на водещо място в ЕС по този показател.

А сега и на въпроса – има ли междуполова разлика, като говорим за зависимости? Истината е, че разликите не са стриктни и не са някакъв вид съдба, а най-често отразяват културни норми, достъп, социални роли, стигма, излагане на риск и различни пътища до лечение. В литературата често се отчита: мъжете по-често имат по-висока обща разпространеност на употреба, но при жените по-често се описват по-бърза ескалация към проблемна употреба, по-висока коморбидност (съпътстващи психични състояния) с тревожност или депресия. С други думи, няма намерена стриктна предразположеност за дадена субстанция или поведенческа зависимост, но заради много външни фактори има значима тенденция – при мъжете зависимостите са по-разпространени глобално, но при жените ескалират по-бързо и по-често има комбинация от диагнози. В момента специалисти забелязват, че по-често жени имат проблем със стимуланти или медикаменти. Хипотезата е и тенденцията да се отслабва чрез медикаменти или нелегални вещества. От друга страна, опиоидите са по-често срещани при мъжете. Ако разгърнем малко темата и за обществото – натискът върху мъжете е те да показват една особена роля, която често е лишена от емоционалност поне пред другите, дори и пред близки. Това означава едно константно потискане на преживявания, което много често може да доведе до самолечение със субстанции. А от друга гледна точка, културата ни често създава една визия за перфектната жена, което само по себе си ни влияе в посока да се остойностяваме чрез тялото ни. А натискът да имаме перфектно тяло също може да е причина за самолечение чрез стимуланти, които убиват апетита и лесно променят хранителните ни навици.

Важно е да имаме представа защо един избира да употребява изначално и какво му дава, каква му е потребността от дадената зависимост. Така ние ставаме по-емпатични, разбиращи и по-малко осъждащи. Като финал на тази тема бих искала да повторя, че зависимостите са многобройни по вид, но всички споделят една дефиниция и критерии, които споменах в началото на статията. Също така няма точна закономерност между зависимост и пол, но има външни фактори, които допринасят за една глобална тенденция. В следващата статия продължавам и с по-конкретни рискови фактори, които са открити да увеличават риска от зависимост.