Ергенът и Tinder поколението: как търсим любов днес?
Едно кратко социологическо изследване за интимните отношения през ХХI век, но на всекидневен език
Романтичните взаимоотношения постоянно приемат нови форми, но как точно се пропагандират те от медиите? Споделям няколко фрагмента само че не толкова през призмата на организираното знание, а по-скоро през неформалния поглед на едно 24-годишно момиче, което живее или по-скоро бедства в съвременния dating свят. 😉
Колко реални са риалити предаванията? Социална лаборатория за проблематизиране на ежедневието
Риалити форматът или как всъщност се отразява реалността от екрана? Когато са поставени в една затворена общност хора, които не се познават (или имат съвсем бегли наблюдения един за друг), всъщност се тестват социалните взаимоотношения и техните функции. В тази среда се подлага под съмнение всичко, което иначе приемаме на доверие в ежедневието си. Тези формати имат за цел не просто да изолират група хора в лабораторни условия, но и да „номинират“ онзи, който се е справил най-добре в изграждането на имиджа си пред зоркото око на телевизионния зрител.
От една страна, риалитито е вид разсейване с хем чужда, хем общодостъпна история. То действа като лек за душата на зрителя – откъсва го от собствените му проблеми и го вкарва в чуждите. От друга страна, форматът е средство за припознаване и себеоправдание. Приказката на екрана е лесно смилаема и достъпна като сюжет, но повдига социални полемики, които обществото няма как да подмине. Точно такава вечна тема са романтичните отношения и нашумялата напоследък трудност да откриеш „любовта на живота си“.
Интимните взаимоотношения под лупата на зрителя
Взаимоотношенията са тема, която привлича вниманието мигновено. В духа на съвременния капитализъм можем да рамкираме любовните отношения със следните няколко характеристики:
1. Любовта има „граници“
Тя е целенасочена, ориентирана към печалба (било то под формата на лични изгоди) и е силно подчинена както на политическите, така и на икономическите промени. Културните разбирания издигат още една стена – те класифицират любовта, признават я само ако отговаря на установените норми, и бързо я етикетират с клишета като „любов от пръв поглед“ или „любовта е сляпа“. Културните норми задават и рамката докъде трябва да се простира едно чувство и дават готово обяснение както на сексуалното привличане, така и на всички останали емоции, които трябва да бъдат овладени или обуздани в процеса на влюбване.
В „Ергенът“ ясно можем да засечем какви норми се налагат в интимните отношения. „Целувката на първа среща“ веднага се превръща в осъдено от колектива действие. В същото време почти всяко от момичетата твърди, че е усетило тръпката или т.нар. „любов от пръв поглед“. И макар да не дефинират какво точно означава това, зрителят остава с впечатлението, че намеренията им са реални.
Всяко от момичетата има добър социален статус в живота „навън“ – неслучайно ги представят така детайлно в началото, за да се съпостави положението им с това на Ергена. Ако някое момиче изпада извън нормата за „добър имидж“, то просто не получава роза на церемонията. Тъй като Ергенът е представен като преуспял млад мъж, търсещ жената до себе си, общественото очакване е, че до него не може да застане непривлекателна жена или такава със странности. Първо, защото ще липсва културно съответствие, и второ – защото зрителят би бил възмутен от подобно неочаквано съчетание на интереси. Друга силна норма е възрастта. Тя автоматично определя профила на момичетата и концентрира вниманието (и критиката) върху тези, които са етикетирани като „прекалено възрастни“ или „прекалено млади“.
2. Любовта не е „ирационална“
Индивидите в предаването умеят да контролират емоциите и действията си така, че те да отговарят на общоприетите нормативи и икономически цели. В модерните романтични отношения основна ценност се оказва “трудът”, а влюбената двойка е екипът, който със своя общ потенциал трябва да създаде продукта на своята „любов“. Любовта се разглежда като безкраен производствен процес, в който усилия трябва да полагат и мъжът, и жената.
В „Ергенът“ виждаме точно такъв неуморим труд от двете страни. Момичетата се борят за сърцето на един мъж. От другата страна е Ергенът, на когото с огромни усилия се налага да комуникира с всяка една поотделно (и с всички заедно), да прави изненади, да организира срещи, да изглежда безупречно, да бъде мил, да раздава комплименти и… накрая да награждава техния труд с целувка и роза за добре свършената работа.
3. Любовта не е „безплатна“, нито „сляпа“
Постоянната консумация и производителност се явяват поддържащо гориво за романтиката. Романтизирането на едни интимни отношения изисква сериозен икономически капитал, за да се покрият разходите по този „ритуал на влюбването“. Засичат се определен тип преживявания – скъпите ресторанти, розите и екзотичните пътувания са есенциалните елементи на успешно преминалата среща.
Романтиката в повечето случаи се позиционира извън дома – тя е бягство от сивото ежедневие под формата на бляскава нощ. Пълният пакет „екстри“ задължително включва приключение, за да се поддържа адреналинът и позволената емоция на страст. Самите приготовления за култовата среща също изискват сериозни финанси – рокли, гримове, парфюми и тн.
„Ергенът“ умело подхранва това изискване на съвременната жена (а и на мъжа) – да има непрекъснато разнообразие. Колкото повече срещи извън дома, толкова повече романтика. Тези прелъстителни приключения изискват пари, за да бъдат осъществени – ресторанти, пътувания, подаръци и всичко бляскаво, което хваща окото (или сърцето). Ергенът трябва поне да ги качи на хеликоптер, да ги заведе на няколко закътани плажа и да им подари някоя диамантена огърлица. Този сценарий се запечатва в съзнанието на младите момичета като дефиниция за перфектната връзка – глезене, пърхане на пеперуди в стомаха и „още нещо“.
4. Любовта изисква време
Водейки се от горното, за да се превърнеш в образа, който искаш да продадеш на другия, се изисква време. А времето в днешния свят се измерва в пари. Така че, освен за самите срещи, потенциалната двойка трябва да разполага с огромно количество „свободно време“, което да инвестира в разкрасяване и съответното прелъстяване.
Доказателство за тази инвестиция на време в риалити формата е фактът, че десетки жени са затворени с месеци под един покрив и разполагат със свободно време по цял ден. Това пълно отдаване на процеса би трябвало да даде 100% сигурност, че Ергенът ще се влюби в някоя от тях. Неслучайно момичетата често стигат до бурни сцени на коктейлните вечери, борейки се буквално за 5 минути ласки и внимание.
5. Любовта като „приказка“
Идеализация на интимните отношения. Вярата, че попаднеш ли в романтична връзка, ще бъдеш подсигурен по абсолютно всеки критерий. И, разбира се, в тази приказка почти винаги има по една „добра орисница“ (в случая – продукцията и водещият), която помага на двамата влюбени да се срещнат по пътя.
Още от старта на предаването се тръгва със заявката, че това е приключение и пътешествие, в което Ергенът ще открие своята сродна душа и двамата ще сътворят своята приказка под звездите (или по-точно под камерите). Уви, приказката най-често приключва не с едно разбито сърце, а с цели две.
6. Любовта се нуждае от реципрочност
От една страна, жената трябва да бъде красива и привлекателна, а от друга – мъжът трябва да се грижи тя да се чувства желана.
В предаването Ергенът е двигателят на взаимоотношенията – той избира на кого да подари роза, кой да остане в имението, коя да покани на среща и къде да я заведе. Това са все характеристики на традиционната мъжка роля. От друга страна, момичетата са харизматични, гласят се с часове и се „жертват“ в името на любовта, оставяйки целия си външен свят, за да влязат в предаването. И макар понякога те първи да го канят на разговор, това наистина ли разчупва традиционното схващане за ухажването, или просто го потвърждава?
7. Любовта като стока
В процеса на крайна индивидуализация и консуматорство, любовта започва да се възприема като емоция, която трябва да се тества в различни ситуации и най-вече с различни хора. Многообразието и изборът на партньор се основават предимно на количеството, а не толкова на качеството. Свободното време, съчетано с парите, позволява на човек да „опознае себе си“ и да разбере какво точно търси в лицето на „човека, с когото иска да гради семейство“.
Как се случва това на практика? Чрез поредица от краткотрайни афери, които разкриват цялата карта от типа „това ми харесва, това не ми харесва“ у даден човек. Индивидът в този процес се превръща в предмет – пробва се и ако бъде одобрен, остава. Ако ли не – бива отхвърлен, а на негово място идва ново попълнение.
Имаме куп красиви дами и един господин (а в настоящия епичен сезон – повече от трима!). С всяка от тях той има отделен контакт, похватът му почти винаги се повтаря, като понякога се сменя само дестинацията на срещата. Бързи афери, целувки и ако момичето не отговори на очакванията му, логично е вниманието да се пренасочи към следващото.
Отношения със срок на годност?
„Ергенът“ се превръща в „тиндър на живо“ при необичайни условия. Дамите тук могат да бъдат докоснати физически, но начинът на подбор е сходен – подбират се чрез визията. Целият процес е задвижван от конкуренцията, като в една пазарна система.
Накрая на седмицата, точно както в приложенията за запознанства, се изпълнява ритуалът „раздаване на рози“ (еквивалент на успешното съвпадение или match). Която дама я получи първа, е привилегирована, а последната си тръгва с утехата, че ще намери своята половинка някъде навън. Съществува ясна йерархия в отношението на Ергена към момичетата, като към всяка от тях той има натрупан мисловен списък с плюсове и минуси.
Подобна “любов” с всичките й характеристики поражда тревога и съмнения. Дали си годен и дали отговаряш на всички точки? Консуматорските интимни взаимоотношения, които се представят в риалити формата са отражение до голяма степен на това, което извън “Ергенът” се случва.
Романтичните взаимоотношения са централна тема в ежедневието ни, но днес те все повече приличат на списък за пазаруване. Повлияна от културните, политическите и икономическите особености на нашето време, истинската любов става трудно постижима. Тя се превръща в лист с критерии, на които партньорът задължително трябва да отговаря. До такава степен рационализираме емоциите си, че дори любовните приказки са се превърнали в обикновен to-do list.
В духа на тази мини мелодрама можем да завършим с въпроса: дали риалитито е отражение на реалността, или е точно обратното – самият ни живот вече е конструкт от сценарии, в които разиграваме само онези сцени, които знаем, че ще заинтригуват публиката?
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
