Не знам за вас, но аз нямах търпение да излея мислите си свързани с книгата “Владимир”. Каквото и да кажа, ще е малко! Рефлектирам, че явно съм имала нужда от разнообразие, защото тази така интелигентна книга ме вплете между страниците си и ме изуми само в положителната нотка на думата “изумление”!  (любовта ми към фентъзи книгите в никакъв случай не е намаляла, но пък те нямат този потенциал и капацитет да проточват действието, защото ще загубят своя чар и няма да бъдат интересни) Сблъскваме се с мислите на една необикновена жена. Искаше ми се да кажа “средностатистическа”, но главната ни героиня е толкова интелигентна, че няма как да я етикирам с така слаба дума. Книгата е в първо лице, изградена сякаш ние сме нея и нейния мозък.  Всяка нейна мисъл, емоция, чувство, всичко, дори и просто да се е прокраднало в живота ѝ, ние сме първите му свидетели. И така тя среща Владимир, хоноруван преподавател в нейната катедра и именно насладата от това, че той е забранен плод,  18 години по-млад от нея, в разцвета на кариерата си, кара престижната преподавателка да си фантазира за него. До такава степен да се обсеби, че да възвърне пламъчето на живота си. Динамиката и отношенията със съпругът ѝ, имащ секс-скандали със студентки, също беше много интересна част от сюжета на книгата. Това, което ме удиви, беше развитието на събитията след 20ти октовмри.  Не искам да издавам за тези, нечели книгата. Въобще не предполагах, че Владимир ще бъде толкова интригуваща личност. Финалът леко ме разочарова, но разбирам защо ТРЯБВАШЕ да се случи нещо такова и книгата да завърши по този начин. Иначе главата ми не побираше как тази история ще има край. Бях на последните 10 страници и в ума ми беше what the f**. Безкомпромисни 5!

Рая Димитрова