Болезнена тема в днешно време, която не е подминала никого. Нека все пак да започнем с това какво е гоустването.

”Ghosting is the abrupt cessation of all communication and contact with someone—typically in dating, friendships, or work—without explanation or warning. Enabled by digital technology, this behavior is a way to avoid confrontation, emotional discomfort, or to signal a lack of interest, often causing significant confusion, distress, and a lack of closure for the recipient.” – според AI на Google.

Животът ни е пренаситен. Със стимулиращ контент, емоционално ангажиращи новини, провокативни изображения, активни и променливи приятелства, работни процеси за имплементиране и на всичкото отгоре, любовен живот за поддържане.

Дейтинг сцената е доста динамична, срещаш нови хора, пишете си, виждате се и, ако се почувствате, продължавате напред. Да, но има един тънък момент, в който може животът да ви завърти или просто да не си паснете след първата среща, и тук идва нашият приятел, гоустът. Болезнен, без обяснения и контекст. Просто ти го праскат и ти трябва да го приемеш.

Като всяка млада, интроспективна, ходеща на психолог и самодиагностицираща се дама на 21. век, ти започваш да ровиш в себе си. Започва се едно хиперанализиране на всяка една ваша среща, всеки един чат, събира се управителният съвет на сърцето, aka най-добрите ти приятелки, и започва едно безкрайно чоплене на една и съща тема, а именно: “КАКВО МИ Е?” Гоустингът е коварен, защото те настъпва по всички тези малки и големи рани, които смяташ, че са зараснали след 4 сеанса с психоложката ти и 15 с най-добрата приятелка, но всъщност разбираш, че раната още е отворена, а някой току-що е сипал стабилно сол в нея и щипе. Страхът ти от изоставяне е активиран, чувството за малоценност е с включена лампа, нивата на невротизъм се покачват, маниакалният епизод е налице и вече си изморена от себе си.

А понякога се оказва, че it’s not that deep. Човекът отсреща просто има живот извън вашите взаимоотношения, ходи на работа, шефът му вика, чупи му се колата, умира му заекът, пукат му се тръбите в банята или просто е изморен от поредния ден, точно като теб и мен. И е нормално да не иска да споделя всеки един труден момент с човек, когото до момента иска единствено да впечатли. Менталното здраве е нещо, за което ние, жените, обичаме да говорим, но не и когато е в контекста на мъж, който ни е гоустнал. Трудно е да приемеш, че светът не се върти около теб. Е, да, твоят си се върти около теб, но неговият все още не. За да може един човек да е в здрави взаимоотношения, трябва да е здравото си аз.

Да си на разположение, aka available 24/7, е крастата на новото време, всички го изискваме и очакваме от отсрещната страна. Борим се срещу screen time-а и зависимостта към телефона, но не и когато човекът, когото харесваме, трябва да ни отговори. А ако не ни отговори никога? Безтегловност. Защо? Мозъкът ни не обича незавършени истории, защото човешкото въображение е безкрайно, а несигурностите ни и самокритиката очакват точно това безкрайно пространство, за да се настанят и да пуснат корени. Там почвата е влажна и плодородна, за да могат да се изродят още плодове на нашето безумно търсене на потвърждение, че не заслужаваме любов, няма смисъл от нашето съществуване и всъщност никой не ни разбира.