Женски кръг
Деница Димитрова
Това е женско царство. Удобен диван, топъл хол, горещо кафе, сутрешният блок.
Чист и подреден дом, снимки и картини от многото ми пътувания по стената, цветя на масата, купени от бабата на Женския пазар, която ги бере от двора си. Кученцето ми, което беше изхвърлено преди година, но сега има хубав и спокоен живот, който аз му осигурявам на драго сърце. Миризмата на омекотител от чаршафите, звукът на радиото. Смокинята в двора.
Женски кръгове? Да, имала съм такива. Като бях най-малка, това бяха мама и баба, вуйна, леля. Те готвеха и чистеха, говореха, пиеха кафе, смееха се гръмогласно, плачеха – показваха ми всички нюанси на една жена, които им бяха достъпни. После бяха момичетата в градинката зад блока и безкрайните часове игра навън. В училище бяха съученичките ми, с които се научихме да пушим скришно и да пием Пиня колада на училищните лагери, докато си говорим за момчета. А след това – компанията от млади жени на по 20, с които имахме сродни интереси. Синя коса, пиърсинг, мъже с татуировки, задимени барове, концерти и много самопровъзгласена женска независимост. На 30 – съквартирантки, колежки от работа, момичетата от компанията, които са там само защото временно са гадже на някой… Кръговете все по-малко приличаха на такива, всичко бавно започна да има ъгли, условия, уловки.
С времето женските кръгове станаха основно тези под очите ми и тези, оставени по масата от вече празната ми чаша. Кръгло е бурканчето ежедневен крем за бръчки и хапчето хормон за щитовидната ми жлеза. Кръг е пръстенът, който си купих сама и нося всеки ден с мисълта, че беше подарък от мен за мен в знак на самообич, когато усетих колко вероятно се оказва, че принц на бял кон няма да има. Саксиите с цветя, с които се убеждавам, че „ето, все пак се грижа за друг живот, нищо че не е бебе“, са все някак също кръгли. Животът се превърна в едно кръгово – изходи много, но никой не е моя. Та си се въртя в безкраен кръг.
– Аз съм вече лелка! – подсмихвам се аз, говорейки на стара приятелка, с която се опитваме да разнищим трайната ми самота, вървейки от един бар към друг, приятно наквасени, в 2 през нощта в събота.
– Стига бе, човек! Не е така! Ами ти сама си го правиш, щом така мислиш за себе си! – възмутено скочи тя.
– Защо моето приемане на възрастта ми и промените в мен и живота ми толкова те плаши? Не мисля, че „лелка“ е обида. След няколко месеца ще съм на 40, с наднормено тегло, посивяла коса, Хашимото и нездравословна привързаност към кучето ми. Не обичам да излизам вечер, лягам си рано и миналия уикенд правих туршия у нас, което беше пикът на седмицата. Вече не записвам в календара партита и концерти, а кога ще пуснат новия сезон на Stranger Things по Нетфликс. Намалението в мола, което най-силно ме вълнува, е това в English Home. Да, по всички видими и невидими показатели аз съм лелка. Да, искам къща с двор, кокошки, обич, деца, семейство! Някой ден може би 1–2 кози за мляко и да се науча да правя френско козе сирене, което да сервирам със сладко от смокини, набрани от двора. Не искам да ходя по барове, не искам да съм секси, не искам обожатели или секс за една вечер и да изглеждам на 20! Какво лошо има в това?
Мислех, че проблем за жените е, когато вече не са млади, красиви, стегнати нимфи, а се оказа, че щастливо да приемеш напредването на възрастта си е още по-голям проблем.
Сякаш е заразно и ако ми позволят да се приема с всичките си несъвършенства и да остарявам достойно, то неизбежно някой ден ще застигне и тях. Току-виж спрем да се състезаваме с времето… Бог ни опазил!
Рязко поисках да си тръгна. Вече често искам да си тръгна. Нямам търпение и желание да обяснявам себе си, мислите си, решенията си. Нямам дори време да обяснявам, когато границите ми са преминати. Сякаш е загуба на гориво, на енергия, на време. Искам просто да си тръгна. И го правя. Французите му казват „английски изход“, а англичаните – „френски“ – когато си на мероприятие и ти омръзне просто да станеш и да си тръгнеш, без да го обявяваш, без да се сбогуваш. Аз го наричам „изход за жени над 40“ – без обяснения, без оправдания. Не искам да съм тук с теб и затова няма да бъда, дори не е нужно да знаеш защо. Чаша долу, чанта, телефон, палто, изход – чао.
Колко ценно става времето, когато разбереш, че не е безкрайно.
Никой не се събужда един ден напълно различен. Това става бавно и постепенно. Ден след ден, един бял косъм, после два. Стотици усмивки и малка бръчка там, където лицето прави гримаса. После втора, трета. Цял живот закусваш с банички, кроасани и тестени изделия, а изведнъж правиш месечен график в кои дни можеш да си позволиш да консумираш брашно. Ходеше с тънко якенце и тениска с гол кръст отдолу зимата, а сега си с боди и клин от деня, в който температурата падне под 20 градуса. Дълбоко разтърсващият шок първия път, когато тийнейджърът до теб в метрото каже на приятеля си „аре, стани да седне госпожата“, и колкото и да се оглеждаш объркано, знаеш, че говори за теб. И сядаш. Не мислиш, че си „госпожата“, но също така те боли кръстът и обувките на ток са ти неудобни, та се усмихваш добродушно, но на челото ти текат субтитрите „дришльо!!!“.
Сетих се за всички жени през годините, в техните 40, които за мен са били „стари“ и „госпожата“. Струваше ми се толкова далече този ден да дойде и за мен, почти невъзможно. А този ден е днес. И ще е утре, и вдругиден. И колкото и да е тъжно, че онази млада, леко дива, самостоятелна девойка ще остане да живее само вътре в мен и в снимките и спомените, съм готова за следващата фаза. Някак неочаквано мислех, че ще е проблем. Не е. Да остарявам сякаш е единственото смислено нещо, което би могло да се случи. Да гоня младостта ми се струва толкова… недостойно. Любопитна съм, искам да видя какво следва. Искам да разбера как женствеността ми се променя и еволюира, в какво ще се превърне, как ще изглеждам и как ще се чувствам. Това странно ли е?
Женски кръгове? Ходих веднъж, да. Беше на пода в приемната на едно масажно студио. Под обещанията за женска енергия, събуждане на богинята в мен и свързване с други силни жени се криеше кратка музикална сесия със свободно вокализиране, ядене на плодове и ядки от обща купа в средата на кръга, който сфоримирахме и водена медитация. Отегчително. Имала съм по-силни женски изживявания около маса с шотове. Ако има едно нещо, което характеризира група жени събрани на едно място – то това в никакъв случай не е дълбоко мълчание, нарушено от мокрото гризане на парче диня, фалшив вой придружен от неумело дрънкане на китара и дълбоки въздишки. Не знам коя жена е такава, но не съм аз. Когато жени се съберат заедно, то енергията се наелектризира и в нея няма нищо медитивно, а превземащо чувство на непокорност, блян, размах. Била ли си на простест срещу насилието над жени – ето за това говоря. Нежност, но и сила, твърдост, непримиримост. Красота и топлина и в същото време разрушителна ярост ако посмееш да и посегнеш. Почти всеки мит и легенда показва, че богините са опасна природна и вселенска сила, с която не играеш игрички и не си правиш шегички.
Нека си направим наш кръг, който не изисква феерични дрехи, превъзнасяне на тема женската енергия във вселената и ежеседмично ходене на йога. Нека не се наричаме богини, а просто жени – напълно достатъчно е. Нека не говорим за красотата на душата и разцъфналото цвете на сескуалността, а си го кажем направо – ние сме твърде неуверени, често сами, ядем много, пием непремерено, често взимаме грешни решения и избираме неподходящи партньори. Ние „богините“ броим всяка калория и всяка чаша вино, обвиняваме се постоянно, че не сме перфектни, страхуваме се от отхвърляне, бачкаме здраво, почиваме малко, съобразяваме се с всичко и всеки и рядко можем да кажем „не“. Свеждаме глава когато обвинително ни попитат „а ти кога ще имаш деца“ или „кога ще се ожениш“, а отвътре ни иде гръмогласно да отвърнем „не е твоя работа!!!“
В нашия женски кръг няма dress code и не помага ако познаваш собственика, защото такъв няма. Той принадлежи на всяка от нас. Ние не се съдим по външен вид, възраст, раса, сексуалност, социален статус – всяка си е на мястото в този кръг. Ако не можеш да си простиш, ние ще ти простим. Ако не можеш да се обичаш точно в момента, няма проблем – ние те обичаме. Ако си сама и те боли – вече не си, и ние сме сами заедно с теб. Удряли са те, обиждали са те, мачкали са те – вече не, ние ще те пазим и ще превържем раните ти. Напълняла си – „изглеждаш прекрасно“! Загубила си косата си заради химиото – „хвърляй четката и боята за коса, отиваме да купуваме големи екстравагантни обеци“. Загуби работа си и не знаеш сега накъде – „кажи ми какво искаш да правиш, ще намерим“…
Колко е просто всъщност – няма нужда от зала или от красива купа с плодове, никой не води медитацията. Няма входна такса. Само ние, каквито сме и нашите сестри – всички останали жени.
Play & Enjoy
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
