Как се формират стиловете на привързаност и как влияят на връзките ни?
Кой съм аз в отношенията ми, как встъпвам в тях, какво ме задвижва към даден човек, какво ме кара да “бягам”, кое е това вътре в мен, което несъзнавано направлява как общувам, с какви хора се обграждам и какви връзки създавам?
Отговори на тези въпроси можем да открием в теорията за стиловете на привързаност. Но къде са нейните корени? Това ще разгледаме в настоящия текст, преди да преминем към конкретните стилове на привързаност.
Още през 50-те години на миналия век Джон Боулби изследва деца, отделени по някаква причина от родителите си. Дотогава се е считало, че децата се привързват към майката основно защото тя е техният главен източник на базовата потребност от храна. Наблюденията на Боулби разкриват, че те всъщност търсят на първо място емоционална сигурност и защита.
До този извод достига и спорният от етична гледна точка експеримент на Хари Харлоу, проведен с бебета макаци. Те биват отделяни от майките си, впоследствие Харлоу им предоставя 2 изкуствени “майки” – едната направена от тел, но имаща храна, а другата покрита с мек плат, но без храна. Целта му е да провери коя “майка” ще изберат малките, за да разбере дали основната им нужда е от храна или от свързване и топлина. Изводите са красноречиви – малките прекарват между 17 и 22 часа при плюшената майка, като отиват при телената майка само за кратко, когато искат да се нахранят. При плашещи стимули (например силен шум) малките отново търсят плюшената майка. Още по-неприятна част от експериментите на Харлоу е тази, в която оставя бебета макаци в тотална изолация и изследва последиците. Малките, израснали без майки или връстници, развиват сериозни поведенчески проблеми, като люлеене, самоосакатяване и неспособност за социализация.
Тези експерименти проправят нова линия в разбирането на поведението и мотивацията, изключвайки физиологичните нужди като първостепенни и поставяйки сигурността и обичта като също толкова, ако не и по-значими, потребности.
Поредно доказателство за значимостта на потребността от обич, топлина и привързаност е малкото маймунче Пънч, което стана сензация в социалните мрежи в началото на годината.
Стигаме и до експеримента, наречен “The Strange Situation”, от който всъщност се ражда теорията за стиловете на привързаност такава, каквато я познаваме днес. Той е проведен през 70-те години на миналия век от Мери Ейнсуърт и изследва как реагират деца на възраст 12–18 месеца при кратки раздели и събирания с техните майки. Основният въпрос е:
Детето вижда ли родителя като сигурна база, към която може да се върне при стрес?
Чрез този експеримент са идентифицирани четирите основни стила на привързаност: сигурен, избягващ, тревожно-амбивалентен и дезорганизиран.
Как протича експериментът? Експериментът се провежда в лабораторна стая с играчки и включва няколко кратки етапа:
- Майката и детето са в стаята;
- Детето изследва средата;
- Влиза непознат човек;
- Майката излиза (първа раздяла);
- Майката се връща (първо събиране);
- Майката излиза отново, детето остава само;
- Непознатият се връща;
- Майката се връща отново (второ събиране);
Най-важният момент е как детето реагира при връщането на майката, а не толкова самата раздяла. Изследователите наблюдават дали детето търси контакт с родителя или го избягва, дали се успокоява лесно или не, показва ли объркано или противоречиво поведение.
На базата на тези реакции Мери Ейнсуърт извежда резултатите от своя експеримент и описва основните стилове на привързаност, споменати по-горе в текста.
Сигурен стил
(приблизително 70%) – децата използват майката като „безопасен център“, осигуряващ им сигурност да изследват света. При излизането на майката изпадат в дистрес, но лесно се успокояват при завръщането ѝ.
Несигурно-избягващ стил
(около 20%) – детето показва малък или никакъв дистрес, когато майката напусне стаята, и я игнорира или избягва при завръщането ѝ.
Амбивалентна привързаност
(приблизително 10%) – детето показва силен дистрес, когато е оставено само, и показва смесица от стремеж към майката при завръщането ѝ, но и силен гняв към нея, като често остава неутешимо.
Дезорганизиран стил
(около 5–15%) – характеризира се с противоречиво и нетипично поведение като объркване или замръзване, противоречиви сигнали или дори страх от майката.
В заключение можем да потвърдим, че начинът, по който сме били обгрижвани като деца, оформя нашия “вътрешен модел” за това как разбираме и преживяваме любовта, доверието и близостта, като стилът на привързаност не се изчерпва само с романтичните ни връзки – той често се пренася и в приятелствата, дори в отношението ни към самите себе си.
Предстои да разгледаме всеки от стиловете на привързаност в поредица от материали/текстове.
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
