Какво наричаме секта?
бележка от автора: *нямам теологично или богословско образование, просто много силен личен интерес и възможност да пиша по темата по време на магистъра ми. Другото е, че частите за протестантството, Дънов и Ню Ейдж със сигурност биха предизвикали реакции у хората, които харесват тези течения – с удоволствие бих развила писмено и трите клона допълнително, но дори и само един от тях изисква самостоятелна дипломна работа, така че просто насърчавам допълнително четене по темата, на който му е интересно – в самата курсова работа има спомената литература и имена. Аз съм с предразсъдък към православието, но духовния ми бекграунд е в езотериката и окултните практики. С две думи темата е много противоречива, фина и доста по-чернобяла отколкото на хората им се иска… нека да четат с щипка сол и да минават всичко през собствения си филтър и разум. *
Психологически аспекти на религиозните секти
Религията преживява категоричен ренесанс в световен план, но особено на Запад, където виждаме вълни от млади хора да се завръщат в църковни общности, докато престъпления на религиозна основа стават все по-често срещани в Европа, Африка и Близкия Изток. Комбинацията от непрестанния информативен поток, нарастващото политическо напрежение, социо-културното разделение между групи и идеологии, и афинитета на младото поколение към комфорт, води хората до желанието да опознаят частицата, която вече нито една наука не може да обясни, но не може и да отрече – именно Божествената.
Докато хората не опознаят произхода, целта и смисъла на религиозните вярвания в живота на човека, и сляпо вярват единствено в това, че религиите са инструмент за контрол, то сектите и радикалните общности ще продължат да упражняват своето господство в модерните общества, разчитайки именно на невежеството и борбата на човека със собствената му психологическа и еволюционна потребност от висш житейски смисъл.
В България имаме няколко основни авторитети на тема религиозни секти – д-р Десислава Панайотова неоспоримо е един от тях. Тя е богослов и директор на Eнорийския център и Центъра за Религиозни Изследвания и Консултации “Св. св. Кирил и Методий” при едноименния храм, който цели да помага именно на хора, пострадали от религиозни секти. Ето нейно описание на сектантството, достъпно безплатно в интернет:
“Сектантството е отрицателно и опасно явление за всеки народ и за всяка религия. Със своята динамика и непредсказуемост внася в социалния и религиозния живот на обществата напрежение и конкретни проблеми, които често придобиват уродливи и престъпни форми.”
С модерното релативизиране на категории като истина, традиция, църква, спасение (и мн. др.), с умножаването на прагаматизма и с развитието на комуникационните технологии настъпи “златен век” за сектите – те свободно разпространяват своите идеи, необезпокоявано набират членове, развиват комерсиални и бизнес дейности, чрез които си осигуряват материална сигурност и възможност за разширяване на своето влияние. Терминът секта има любопитна съдба през вековете: ако значението му в православния свят е сравнително устойчиво, в неправославните общества то преживява редица несполучливи трансформации и стеснявания, които в последно време плахо започват да се преосмислят.
Всъщност, латинската дума secta = правило, принцип, направление, партия, философско учение, школа, секта, както и глаголите seco = сека, разсичам и sequor = следвам, произлизат от санскритския корен sac- = разсичам, следвам. Това ясно ни показва, че сектата е религиозна общност, която следва самозван лидер, изповядва непълно и противоречиво по своето съдържание учение и се отделя от цялото като заживява свой собствен живот. В този му смисъл терминът secta за пръв път е използван от блаж. Августин (354 – 430) и представлява превод на гръцкото понятие α‘ίρεσις = за(вз)емане, завладяване, избор, склонност, партия, секта.
В научните среди вече целенасочено се избягва употребата на думи като ерес, секта и култ и те съзнателно биват заменени с църква, движение, орден, ковън и др. Сектите, с нетрадиционните си учения и практики, дори стават интересни и привлекателни за модерния човек, който си търси религия, която да задоволява егото му и да му обещава бързи и лесни резултати.
Поради зачестилите извращения и криминални престъпления на сектантска основа през 90-те години на 20 век, както и днес се забелязва известно отрезвяване по отношение на крайната толерантност в областта на религията. Понятията секта и култ се завръщат, но този път придружени от определения като тоталитарна (секта) и деструктивен (култ), с което се цели да се разграничат твърде опасните религиозни общности от по-безобидните или институционализираните. Изработват се даже и официални документи, с които се препоръчва внимателното наблюдаване на подобни религиозни организации, както и създаването на центрове за тяхното проучване (Препоръки № 1178 и 1416 на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа).”
Основни характеристики на деструктивните религиозни секти
- Абсолютна власт на лидера: Водачите на тези групи често се изобразяват като непогрешими или божествени, и членовете са принудени да се подчиняват на техните указания без въпроси.
- Изолация от външния свят: Членовете са принуждавани да прекъснат контакт с роднини и приятели, които не са част от сектата.
- Контрол върху мисленето и поведението: Индивидите се подлагат на интензивна идеологическа обработка и контрол, като сектата им внушава определени вярвания и модели на поведение.
- Експлоатация на членовете: Членовете могат да бъдат финансово експлоатирани или принуждавани да предоставят услуги на организацията.
- Страх и наказания: Използването на страх (духовни заплахи, наказания, проклятия) за контрол над членовете е често срещано.
Проф. Д-р Дечко Свиленов, протестант, който има православно и медицинско образование, автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологичните изследвания, дефинира основните характеристики на понятието секта в книгата си “Здраве, болести и страдания – какво казват медицината, религията и Библията?” по следния начин:
“Сектите притежават някои основни качества:
а) претендират, че единствени те притежават истината и освен чрез тях на друго място спасение няма;
б) изолират последователите си от другите вероизповедания, като ги съветват да не контактуват с тях и отричат всичко тяхно, казвайки, че е грях да общуваш с друговерци;
в) ръководителите изграждат култ към собствената си личност и проявяват властолюбиви качества;
г) полагат усилия да привличат и печелят привърженици от другите вероизповедания (т.нар. прозелитизъм), не рядко с щедри материални обещания;
д) развиват активна мисионерска дейност;
е) финансовото облагодетелстване е много чест белег на сектите.”
Д-р Десислава Панайотова дава следните насоки за това кои демографски групи таргетират сектите и какви похвати използват за привличане и задържане на своите жертви:
- млади и неукрепнали хора, които нямат в живота и светогледа си ясна ценностна и религиозна система;
- хора в кризисни периоди от техния живот;
- възрастни хора;
- самотни хора;
- богати хора;
- цели семейства с цел привличане и на децата към ученията и практиките на сектата;
- някои секти провеждат и шпионска дейност, поради което се опитват да се домогнат до държавни служители и така да се инфилтрират в държавни институции и структури.
Ето как можем да се предпазим от подобно влияние:
“Добре е човек:
а) да познава добре своята традиционна религиозна вяра;
б) да има ясна религиозна принадлежност;
в) да практикува православната си вяра /ако е православен/;
г) да не се доверява на непроверени авторитети, които са без апостолско приемство – примерно: проповедници, които не принадлежат към конкретна епархия / енория / манастир / Енорийски център на каноничната Православна Църква /ако става дума за християнството/; това може да са самозванци, протестантски пастори, чуждестранни и български “християнски мисионери”, римо-католически свещеници и пр. Всички те са еретици / сектанти, макар и в редица държави по света, включително и в България – според действащото законодателство техни общности да са със статут на регистрирани вероизповедания;
д) да запазва критичното си и последователно мислене;
е) да не допуска ментално обсебване на личността си чрез неразсъдително предоверяване на пастори, духовни учители, гуру-та, екстрасенси, медиуми, спиритисти, гадатели,”специалисти” по ченълинг, йога и пр.;
ж) да не допуска да му се извършват хипнотични сеанси;
з) да не възприема проповеди и литература, които обещават мигновен успех, чудодейно и бързо оздравяване, духовно извисяване и пълно земно щастие;
и) да не участва в общности, които имат затворен характер и се изживяват като избран елит, презиращ и демонизиращ останалите хора;
й) да не възприема внушения за отчуждаване от семейната си среда – това е средство за обсебване на личността и поставянето й в емоционална, психологическа, социална и религиозна зависимост от недобросъвестни “спасители на света”;
к) да не прави необмислени дарения на финансови средства, вещи и имоти в полза на сектантски общности;
л) да не взима кардинални решения за промени в местоживеенето и начина си на живот, съобразени с внушенията на случайни или противоречиви проповедници, “мастъри” и водачи.”
От изброените фактори разбираме, че най-добрата защита от влиянието на радикални общества и религиозни секти е познанието и информацията – централен казус за образователната и културната система в България, и повод за множество разгорещени дебати и напрежение между хората с противоположни разбирания.
Цитирам и Александра Карамихалева, българска писателка, която над 25 години работи в Синода на БПЦ:
“Тоталитарните секти по правило се опитват да отделят новия привърженик от неговата естествена среда – семейство, приятели, близки, защото всяка странична информация и общуване, рискуват да разколебае в него вярванията, внушавани му от сектата. Целят да получат пълен контрол върху новия член на сектата.
При нормалните религии централна фигура е Бог, а не гуруто. Терминът Религия е от religare – свързвам.
Религията ни свързва с Бога и другите хора, а не ни отделя, което прави сектата.”
Има ли разлика между вяра и секта?
Разбира се, че да. Има разлика между църква, вяра, религия и секта, но за жалост тези термини в днешни дни се използват напълно свободно и взаимозаменяемо поради липса на знание и най-често на интерес. Особено опасно е отъждествяването на думите “религия” и “духовност”. Разбира се, годините на политически режими, ограничили и потиснали вероизповеданието в България, са оставили своя отпечатък и до днес.
Сектата представлява изкривяване и модифициране на вероизповедание с конкретна цел влияние върху човешкото съзнание. Това става чрез комбиниране на истина с лъжа – добре работеща техника за манипулация. Сектите не могат да съществуват без реална основа от истина, която да имитират и манипулират.
Лидерите на сектите познават отлично религиозните структури, върху които стъпват – това е единствената им гаранция за успех – те не просто познават догмите, а разчитат на това, че жертвите им не ги познават.
Защо и как сектите са успели да се “комбинират” с дефинициите на средностатистическия човек за вяра и религия? Споделям цитат от книгата “Еволюция или Сътворение – какво казва науката?” на проф. Д-р. Дечко Свиленов.
“Праисторическите, както и най-старите исторически документи показват, че не е имало време, когато човек да не е бил религиозен. Дори някои еволюционисти предполагат, че австралопитеците (преди 3,2 милиона години) са имали своя религия (Linder Biologie, 1989, стр. 492).
Тези документи показват още, че първоначалната религия на човека е била монотеизъм, а политеизмът се е появил по-късно с появата на най-старите цивилизации.
Статистиката на ООН (към 2008г) показва, че 84% от населението на света днес са религиозни, а над 50% са политеисти. Всичко това означава, че човек е религиозен по природа и че притежава вродено познание за това, че природата има свой Създател.
И не на последно място, във всеки има в по-голяма или по-малка степен развита съвест, нравствени ценности и стремеж за вечност – тези неща са фундаментът, върху който се гради религиозното чувство у човека.”
Спрямо всичко това не е трудно да си обясним как и защо религиозните секти все още жънат големи успехи в обществото – те експлоатират древната човешка склонност и потребност да намерим духовен смисъл за съществуването си и да делегираме част от тежестта на житейските си отговорности на по-висш авторитет.
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
