Личните граници не са егоизъм – те са начин да оцелееш
Израснах във време и среда, в които това не означаваше нищо. Възпитаваха ни да потискаме емоциите и желанията си, особено ако те биха обидили някого. Носехме дрехи, които мразим, защото са подарък. Ядяхме храна, от която ни се повдига, защото е приготвена „специално“ за нас. С дни усещахме по бузите си миризмата от мокрите целувки на големите, защото ни обичат и „само посмей да се избършеш – толкова е неуважително“. Скимтяхме тихо във възглавниците си от чувство за несправедливост и си представяхме как растем и се еманципираме, без да знаем, че някои травми оттогава щяха да останат трайни и трудно излечими след години.
Когато растеш под тежката ръка на вината, несвободата на словото и чувството за малоценност пред „големите“, обикновено ставаш възрастен, който с цялото си същество желае да бъде свободен, но не знае как. Не знаеш как, защото в най-важните години от живота ти, в които върху белия лист на съзнанието ти са формирани вярвания, никой не се е сетил да ти каже, че си важен. А важен означава, че имаш право да избираш кое те прави щастлив и да поставяш граница там, където някой нарушава вътрешния ти мир.
Как се усеща нарушен вътрешен мир ли?
Не зная как точно да ти го обясня, но с всяка клетка от тялото си мога да усетя къде. В стомаха. И в гърлото. Всеки път, когато този човек – нарушителят на личното пространство – влезе в стаята. Когато те докосне. Когато спомене името ти. И най-вече когато „те обича и го прави за твое добро“.
Хората, които ни отгледаха, не си даваха сметка, че не ни оставят друг избор, освен когато пораснем, да вярваме, че всеки, който се държи така, „ни обича и ни мисли доброто“. Така това прерасна в токсични приятелства, интимни връзки, отношения с роднини на партньори, професионални взаимоотношения. Защото навсякъде ще се намери някой, който да иска да ти затвори устата, защото е по-умен, по-успешен, по-опитен, по-красив, по-мъдър, по-голям, по… самовлюбен.
И повярвай ми – има голяма вероятност поне веднъж и ти да бъдеш този човек. Защото когато отчаяно търсиш валидация, най-лесно ще я получиш от тези, които нямат против да са „под теб“. Но трябва ли да е лесно? И колко грозно е лесното тук?
Не зная кой си ти и дали имаш нужда да прочетеш това, но щом те е „намерило“, не му бягай. А сега позволи ми да ти го споделя. Важно е да бъдеш добър, честен и приемащ, без значение на колко години си и какъв е статусът ти в обществото или в главата ти. Всички ние сме деца само на родителите си и дори те нямат право да използват това като оръжие срещу нас.
Да обичаш и уважаваш себе си, да казваш „не“, да определяш и пазиш личните си граници, както и тези на семейството си, е не само твое право, но и задължение. Започни да го правиш, преди да се разболеят тялото и умът ти. Направи го, преди да си научил детето си на обратното. За да не скимти тихо във възглавницата, защото не знае как свободните хора отстояват истината си.
И каквото и да са ти казвали, когато ти си бил това дете…
Аз ти казвам, че ако живееш според добрите си и чисти намерения, ти си важен.
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
