Мъжете – не пречка, а двигател на промяната

Живеем в патриархален свят, и да ни харесва, и да не ни харесва. Мъжката част от обществото винаги е била силна и водеща, което няма как да отречем. Много от радикално феминистките и крайни течения третират момчетата и мъжете единствено като извършители и насилници, което превръща момичетата и жените автоматично в жертви и оцелели. Време е да се измести фокуса върху мъжете и да не се гледа на тях само като част от проблема, а и като част от решението. Те трябва да се разглеждат като партньори/съюзници в борбата с домашното насилие. 

Всеки път, когато стане въпрос за насилие над жени или домашното насилие като цяло, има някой, който да каже „Not all men“ (Не всички мъже), демек не всички са насилници. „Не всички мъже, но достатъчно“, че почти всяка жена, с която се срещам да ми сподели, че в някой период от живота си е била насилена от партньор, брат, баща, бивш и т.н. Тази година аз самата съм си писала и виждала с 4 момичета жертва на физическо насилие, които са ми пращали снимки на синините си, чудейки се как да се справят с това, че човека, който най-много са обичали и който им се е клел в любовта си – им е посегнал. За всички, които не са били жертва на насилие, е много лесно да си кажат „защо просто не си тръгне?“ Ако беше толкова лесно, мили хора, нямаше домашното насилие да е една от най-големите константни пандемии на човечеството. Хората, които упражняват насилие не идват с табелка на врата, с която ти заявяват, че ще почнат да ти посягат в даден момент, даже напротив – идват в ролята а мъжа, за който винаги си мечтала, мъжа, който ти сваля звезди и е загрижен за теб. Насилникът не е само съседа алкохолик или кварталния наркоман, както ни е приятно да вярваме, понякога е успешният доктор, талантливия актьор, момчето, което ни задържа вратата, за да влезем или най-добрият ни приятел. Хората имат много лица, ние виждаме това, което те искат да видим, за това е и много трудно да заподозрем кой в обкръжението ни може да е потенциален насилник. Това се отнася и за жертвите, приятно ни е да рационализираме и вярваме, че тя си го е заслужила, защото „най-вероятно е изневерила“ или „виж я, как се облича“. Обаче понякога жертвите са малкото момиченце, което изтръпва като види, че тати ще я вземе от градина, а не мама, съученичката ти, която не иска да участва на общата снимка, само защото има момче на нея, колежката ти, която ходи с дълъг ръкав, за да не ѝ се виждат синините или дори член на семейството ти, за който не подозираш.

И тук въпросът е как да включим “Not All Men” в борбата с домашното насилие. Много мои мъже приятели са ме питали какво да правят, ако разберат, че някой в обкръжението им е жертва. Ето няколко предложения:

• Предложи помощ или приятелско рамо за съвет.
• Не търси грешка в жертвата (Който каквото и да е направил не заслужава да бъде удрян).
• Предложи посещение при терапевт или други жени пострадали от насилие.
• Покажи, че има мъже като теб, които не биха се възползвали от слабостта ѝ за собствена изгода.
• Помогни с каквото можеш без да се месиш в отношенията, защото може да има фатален край за жертвата.

Същият въпрос съм чувала и за другата крайност. „Какво да правим, ако заподозрем, че някой наш приятел/близък е насилник?“

• Обърнете внимание на нивата му на избухливост и агресия.
• Наблюдавайте как се изказва противоположния пол. 
• Преди всичко адресирайте поведението му във ваше присъствие.
• Повдигайте темата за домашното насилие като проблем на обществото в мъжката ви компания.
• Наблюдавайте поведението на половинката на потенциалния насилник – например дали избягва очен контакт, притеснява се дори от обикновена комуникация с противоположния пол, дали се стряска лесно и е плашлива, дали избягва да си даде мнението, само за да не избухва партньорът ѝ .
• Езикът на тялото на жертвата и насилника, също са много показателни, в повечето случаи насилникът е с високо вдигната глава, разперени рамене/ръце, контактен, добро настроение, контрастно на жертвата, която е свита, начумерена (тъжна/кисела), с нежелание за контакт.

Да говорим за насилието е трудно. Да действаме срещу него е още по-трудно. Но всеки малък жест – приятелски разговор, подкрепа, сигнал – изгражда свят, в който жените не трябва да се страхуват, а мъжете могат да бъдат горди със силата си, вложена в закрила, а не в разрушение. Промяната започва от нас – тук и сега.