Микрообщностите - бъдещото настояще на маркетинга?
Какво са микрообщностите?
Нека да започнем от темата какво са микрообщностите. Микрообщностите са малки, изолирани групи от хора, обединени от общи интереси или цели. Те се отличават със силно чувство за принадлежност и доверие между членовете. Вместо да се събират около широка аудитория, микрообщностите създават тесни и задълбочени връзки, което прави общността уникална и интимна. В тях взаимодействията не се случват на повърхностно ниво, а се изграждат на база на взаимно уважение и подкрепа. Микрообщностите са много по-фокусирани върху качеството на отношенията и обмена, отколкото върху количеството на участниците.
От ранна детска възраст натурално хората се разделяме по групички, дали по интереси, по светоусещане или необяснима химия, която ни привлича към даден човек/хора. Търсенето на приемственост и усещането за приобщеност е основна потребност на всяко същество в социума. Чувството да принадлежиш мотивира много от хората да създават и поддържат взаимоотношения, които им осигуряват безопасност и увереност. От най-ранна възраст, дори без да осъзнаваме, ние започваме да се групираме с хора, които споделят сходни интереси, ценности или просто усещаме нещо общо помежду си. Това естествено разделяне в групи не е случайно – то е свързано с нуждата ни да се чувстваме част от нещо по-голямо, да открием място, където можем да бъдем себе си, където не сме изолирани или неразбрани. Търсенето на принадлежност и приемственост е вродена потребност, която е основа за изграждане на всяка форма на социална връзка. Микрообщностите се явяват като съвременен отговор на тази нужда. В тях човек може да открие не само съмишленици, но и стабилна среда, в която може да расте, да споделя и да взаимодейства с хора, които разбират и подкрепят неговите идеи и възприятия. Това усещане за принадлежност не е просто моментно удовлетворение, а също така задълбочава връзките, създавайки трайни и смислени отношения.
Защо микрообщностите?
Микрообщностите, за разлика от инфлуенсърите с хиляди последователи и масовите групи, имат малък и ексклузивен обсег от хора. Микрообщностите се съсредоточават повече в дълбоичната, отколкото в големината на самата общност. Ексклузивността на тези групи създава представата за нещо трудно достъпно, нещо специално, нещо което само избрани с определни качества мога да достигнат. Когато бъдеш приет това служи за потвърждение, че ти притежаваш тези качества, в следствие на това принадлежиш на това общество. Това помага на членовете да се грижат да поддържат и допринасят на мрежата, бидейки активни, представяйки работата си, подкрепяйки чуждите успехи. От там вече се създава чувството за доверие и безопасно пространство. Когато усетиш, че принадлежиш и си заобиколен от хора със същите, цели и намерения, това създава усещането, че си на правилното място и можеш да се довериш на останалите. Доверието е ключово за всяко едно микрообщество, от група приятели, до влюбена двойка, през семейството, та чак до изкуствено/натурално създадените микрообщности.
Микрообщностите позволяват на членовете да проследяват резултатите от действията взети на база комуникацията вътре, което отново заздравява връзката между членовете (Пример: пост за събиране на дарения/помощ за работа => виждаме резултата). Не само заздравява връзката между членовете, а и създава отново онова доверие и надеждност в групата, което позволява на всички членуващи да са с представат, че ако имат нужда от нещо, групата ще откликне и те ще могат да се доверят. Този видим резултат, прогрес и динамика, вдъхновява и нагледно ‘обучава” новите членове на групата по-бързо. Това доверие позволява на членовете да взаимодействат по по-значим начин, да задълбочават разговорите и да достигат до открития, които не биха могли да се случат във всяка една общност или социална мрежа. Доверието в мрежата позволява уязвимост у членовете, което води до още по-силна емоционална връзка с общността и лоялност към нея.
Защо рекламните постове не работят за Gen Z включително и в онлайн общностите?
Direct sellingа е една константа в медиите ни, независимо дали гледаш телевизия, радио или скролваш в интернет. Желанието да те превърнат в клиент на собствения си продукт по агресивен и налагащ се начин, във времена, в които пренасищането от информация и в същото време недоверието са в бум. Нашата генерация израснала в свят, в който рекламите са навсякъде. Това пренасищане с рекламно съдържание води до „банерна слепота“ – феномен, при който потребителите инстинктивно игнорират рекламите, особено ако те не са релевантни или интересни.Интернет потребителите са изложени на огромен брой реклами всеки ден. Това пренасищане води до автоматична реакция, при която мозъкът филтрира информацията, като пренебрегва рекламите и се концентрира върху съдържанието, което потребителят активно търси. Общите рекламни кампании не вършат работа, независимо дали ще е по телевизията или най-известния инфлуенсър ще промотира продукт. Защо?
Когато пазарът е пренаситен, консумеризма достига своя връх и ти си се превърнал продукта на тези компании, които по всякакъв начин искат да ти продадът всичко, се създава един пълен цикъл, в който се връщаме в изначална позиция. Позицията, в която доверяваме своя избор само на лично усещане, приятел или човек, на когото имаме доверие. Gen Z цени автентичността и прозрачността. Препоръките от хора, които те възприемат като истински и достоверни, се възприемат като по-надеждни, защото изглеждат честни и неподправени.
Залети от реклами, зажадняли за автентичност, микрообщностите отговарят на нуждата за релевантност. Те ни показват, че в свят в информативно замърсяване и фейк алтер егота, чистотата и разнообразието на човешката същност, всъщност са най-печелившия капитал. Тази тенденция дава надежда, че изкуствения интелект, перфекционизма и лъскавата фасада, макар и доминиращи в момента, никога няма да запълнят човешкото желание за несъвършена истинност.
Никол Ваташка - Основател на GUQ
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
