Нещата, за които не получаваме цветя. А трябва.
С риск да си навлека всичките “ало, днеска празнуват само жените, дето сa раждали, не тия като вас, които спят с всеки” ““мъже”” съм сигурна, че дълбоко в нас всяка жена знае, независимо дали е майка, или не, заслужава да празнува 8 март.
И го заслужаваме откакто сме благословили тоя свят с присъствието си.
Можеше да се родим на Марс или на Плутон или пък тук като торни бръмбари. Ама не, избрали сме да бъдем жени на точно това абсурдно място в точно това абсурдно време. И най-малкото, което заслужаваме за този подвиг, са цветя.
8 март. Слънчева неделна сутрин.
Толкова е романтично навсякъде – мъже търчат в захлас с цветя, бонбони, мечки, картички… За момент дори можеш да решиш, ако тъкмо си попаднал в краен квартал на средно голям град, че всички много се обичат, цари мир и благодат и никой не те псува, докато нарочно не те пуска да се престроиш.
И аха-аха да се подлъжеш, че живеем в симбиоза. Че всички се обичаме и уважаваме ежедневно и че мъжете не купуват цветя само когато ще ги качват в ТикТок с описание от типа “Хубаво е да имаш хубава кола, ама да имаш хубава приятелка в нея е друго” и саунд ремикс на Desert rose.
Но истината е, че има и едни други неща, за които никой не ни носи букет. А е жестоко заслужен.
Например… Когато носиш половината си живот и бутилка 10 литра Девин изворна,защото е по-изгодно от 5 литра, трябва да маркираш тъпия чип и да натиснеш тъпото копче на вратата на входа, за да влезеш, отваряш някак си с крак и на стълбите се ухилил съседът от горния етаж, който те хвали, че явно от пилатеса има файда.
Или когато си се научила как да си отпушваш DPF-а сама, защото имаш 2 варианта: да чакаш да дойде твоят мъж (а дотогава може да има пълна забрана за дизелите), или да отидеш на майстор, където ако си с пола под коляното няма да те приемат този месец, а ако си с пола над коляното ще ти
вземат тройно, защото са сменили и още не знам си какви филтри и глупости, като естествено нищо не са сменили. А ти просто си красива жена, която разбира от филтри само в Инстаграм.
Няма цветя и за това, че понякога се правим на силни, когато всъщност ни се реве. Че ставаме в сутрините, когато и Дайсънът не може да спаси косата, слагаме спирала и излизаме към корпоративната си работа, все едно не сме писали пост в GUQ в 2 през нощта “Моля, да се публикува само ако е анонимно. Момичета, на ръба съм…”
Не получаваме цветя и когато си тръгнем от място, на което не ни ценят. От кофти приятелство. От някой мухльо зодия риби. Или от още по-лошо – шеф зодия риби. А тези неща и това да уцелиш узряло отвътре авокадо са сред най-трудните в тоя живот. И може би точно затова не приемам, че 8 март е само за майки, баби и учителки. С цялото ми уважение към тях, те са истинските OG-та <3, но смятам, че всяка жена заслужава цветя. Дори когато си ги купува сама.
Честит 8 март.
На всички жени, които знаят как се отпушва мивка и DPF, как се кара ръчка по баир и как се става и започва отначало, когато ни се иска просто да си останем под одеялото.
Цветята са готини. Ама ние сме още по-готини
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
