Преди изборите на 25 октомври: как жените в България извоюваха правото си на глас

Преди изборите на 25 октомври: как жените в България извоюваха правото си на глас

Предстоящите президентски избори на 25 октомври ни изправят пред урните в момент, когато гласуването често се възприема като рутина, безусловно гражданско право или дори досадно задължение. Но зад привидно тривиалното пускане на хартиената бюлетина или натискането на екрана на машината стои история, която често забравяме. Ако върнем часовника с повече от век назад, ще открием една съвсем различна България, в която жените са изключени от политическото представителство и не разполагат с равни с мъжете избирателни права.

Правото на българските жени да участват в изборите не е резултат от политическо благоволение, а от продължителна борба за гражданско равноправие. Чрез обществена самоорганизация, петиции и оспорване на законодателните ограничения женското движение постепенно поставя под въпрос разбирането, че политиката е изключително мъжка територия.

Търновската конституция и първите искри на недоволство

Търновската конституция от 16 април 1879 г. установява либералната конституционна рамка на новата българска държава. Член 86 определя като избиратели българските граждани, навършили 21 години и ползващи се с граждански и политически права, без изрично да посочва пола като ограничение. Това обаче не води до признаване на избирателни права на жените. Последващото изборно законодателство и неговото прилагане ги изключват от политическото представителство. Именно разминаването между общата конституционна формулировка и реалния достъп до избирателните права се превръща в един от аргументите на женското движение.

В края на XIX век въпросът за правата на жените постепенно навлиза в обществения дебат. Основаването на Българския женски съюз през 1901 г. бележи важен етап в организирането на движението. По-късно се оформят и други организации, сред които съюзът „Равноправие“, свързан с дейността на Ана Карима. Тези жени отказват да ограничат обществената си роля до благотворителността и образованието и започват последователно да настояват за политическо равноправие.

Борбата достига и до съдебните институции. През 1912 г. Йорданка Мустакова подава молба да бъде вписана в избирателните списъци в Казанлък. Отхвърлянето на искането ѝ показва разминаването между принципите на гражданското равенство и действащата правна уредба. Казусът е показателен за готовността на активистките да оспорват ограниченията не само чрез публични кампании, но и чрез институционални механизми.

Ограничени възможности за участие на жените се появяват и в образователната сфера. Допускането им до училищните настоятелства им предоставя административен опит и по-широко обществено присъствие, но не замества правото им на политическо представителство. Така постепенно се оформя противоречието между нарастващото участие на жените в обществения живот и продължаващото им изключване от държавната власт.

Следвоенният натиск: Димитрана Иванова и борбата за равноправие

Първата световна война ускорява промените в обществените роли на жените. Нуждите на военновременната икономика увеличават участието им в производството, административната работа и санитарното дело. След края на войната връщането към предвоенните модели става все по-трудно, а въпросът за политическите права на жените придобива нова обществена тежест.

Важна фигура в тази борба е Димитрана Иванова, председател на Българския женски съюз от 1926 г. Под нейно ръководство организацията продължава да настоява за законодателни промени, които да гарантират равноправното участие на жените в обществения и политическия живот. Основният аргумент е ясен: жените участват в икономическия живот, плащат данъци и носят отговорност пред закона, но остават изключени от равноправното участие във формирането на държавната власт.

Българското женско движение се развива в контекста на по-широката европейска борба за избирателни права, макар темпът и условията на тази борба да се различават между отделните държави. В балканските общества, усилията за равноправие се сблъскват с консервативни представи за семейството, пола и обществената роля на жената.

Как майчинството се превърна в избирателен ценз?

Първият съществен пробив в избирателните права на жените настъпва през 1937 г. Тогава те получават право да гласуват в местните избори, но само ако са майки от законен брак. Достъпът до урните следователно е обвързан не единствено с гражданството и възрастта, а и със семейното положение и майчинството.

Изборите се провеждат в условията на забрана на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. и са организирани по мажоритарен модел, без партийно участие. Така разширяването на избирателните права се осъществява в политическа система с ограничена партийна конкуренция и възможности за политическо представителство.

Обвързването на вота с майчинството отразява консервативните представи за семейството и обществената роля на жената. Конкретните мотиви на законодателя обаче трябва да се разглеждат въз основа на нормативните текстове и историческите свидетелства, а не да се извеждат единствено от последиците на приетите ограничения.

През 1938 г. правото на глас в парламентарните избори е разширено до жените над 21 години, които са омъжени, разведени или овдовели. Ограничението, основано на майчинството, отпада, но неомъжените жени остават изключени. Жените получават активно избирателно право – възможността да гласуват, но не и равноправно право да бъдат избирани за народни представители.

Така разширяването на женските избирателни права протича постепенно и противоречиво. Жените вече могат да участват в избора на властта, но все още не са признати за равноправни участници в нейното формиране.

От избирателната урна до политическото представителство

Решаващата законодателна промяна настъпва на 16 октомври 1944 г. с Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола. Актът утвърждава равните права в стопанския, държавния, културния и обществено-политическия живот и създава правната основа за премахване на ограниченията, основани на пола. През 1945 г. в 26-ото Обикновено народно събрание влизат първите 16 жени народни представители. В този исторически момент обаче се крие и дълбока ирония, точно когато българските жени най-накрая получават пълното право да избират и да бъдат избирани, самите избори в страната губят своя демократичен и многопартиен характер за следващите 45 години.

Въпреки сложния политически контекст, през следващите десетилетия женското присъствие по върховете на властта започва да си пробива път, макар първоначално под формата на изолирани прецеденти. Още през 1945 г. Мара Джукелова поема управлението на Ямбол и остава в историята като първата жена кмет на град у нас, а през 1947 г. Цола Драгойчева пробива преградите на изпълнителната власт като първата жена министър.

Трябва обаче да мине почти половин век и една смяна на политическата система, за да видим жени на най-високите държавни постове. След демократичните промени имената на Блага Димитрова (първата жена вицепрезидент през 1992 г.) и Ренета Инджова (първата жена служебен министър-председател през 1994 г.) записват нови исторически страници. Тези ярки примери показват разширяването на възможностите, но същевременно задават и важен въпрос – успяха ли тези силни фигури трайно да променят политическата култура, или останаха по-скоро изключения за своето време?

Историческите победи на женското движение трябва да се разглеждат не като окончателен край на борбата за равноправие, а като условие за нейното по-нататъшно развитие. Когато на 25 октомври застанем пред избирателните секции, си струва да си припомним, че демокрацията има история, а гражданските права не са даденост.

Да гласуваш означава да упражниш право, за чието признаване други преди теб са водили продължителна борба. А да помним миналото си, означава да осъзнаваме, че равноправието не се изчерпва с правото да пуснеш бюлетина – то изисква и възможност да участваш пълноценно във формирането на решенията, които определят общото ни бъдеще.

Гласувай!

Newsletter

Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.

Петя Йорданова

Казвам се Петя Йорданова, студент в специалност „История и геополитика на Балканите“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересите ми са в областта на историята, политиката, международните отношения и геополитическите процеси, с особен фокус върху Балканите и европейската интеграция. В работата си се стремя да изследвам историческите предпоставки на съвременните политически реалности и взаимовръзките между миналото, настоящето и бъдещето на обществата. Вярвам в значението на критичното мислене, задълбочения анализ и аргументирания обществен дебат като основа за по-доброто разбиране на политическите и историческите процеси.

Виж всички постове

Още от блога

Стиловете на привързаност: Anxious

Стиловете на привързаност: Anxious Тревожният стил на привързаност е може би най-интересен за изследване, тъй като повечето от неговите характеристики и прояви са считани за ...
Прочети

Защо изобщо ни е президент? Роля, правомощия и значение в България.

Защо изобщо ни е президент? Роля, правомощия и значение в България. Всички знаем, че той съществува, но всички ли знаем каква функция изпълнява? Колко точно ...
Прочети

Your Fall Curriculum: 5 книги за сезона

Your Fall Curriculum: 5 книги за сезона Има книги, които сякаш принадлежат на определен сезон, и „Тайната история“ отдавна се е превърнала в съвременна класика ...
Прочети