Януари е уморен от нас

Всяка година си мисля за милия януари – как спи дълбоко някъде далеч, сънува своите снежни картини и запалени камини, намества се удобно под дебелото си одеяло и най-невинно се усмихва насън. Покой. И точно тогава ние решаваме да го будим – с клаксони и свирки, пиратки, фойерверки, гръм от шампанско и едно безмилостно, безцеремонно, безкрайно Дунавско хоро за десерт.

Дезориентиран и объркан, януари става, но още преди да успее да се окопити, ние започваме своята организирана атака – гримираме го, окичваме го с брокат и тонове пайети, обсаждаме го с vision бордове, заканваме му се с тренировки, маратони, протеинови шейкове, 5 нови хобита и стотици книги за личностно развитие. И той послушно се подчинява – играе си ролята, която му натрапваме. Аз също.

Поставяме си целите, разпределяме се в категории, подбираме, курираме, ребрандираме, прекарваме дни наред в Pinterest, Instagram и TikTok, докато не открием перфектното, съвършеното “ново аз”, което да си облечем тази година. Смело се изправяме срещу лавината от обещания и ги записваме едно по едно – да спра захарта, да правя по 15 000 крачки на ден, да се обличам по-елегантно, но все пак младежко, да ставам в 5, да спестявам и да харча разумно, но да излизам всяка седмица с приятели, защото сега му е времето, да не забравям да отделям време за себе си, да избирам себе си, да открия себе си.