Стиловете на привързаност: Avoidant
Продължаваме темата за стиловете на привързаност с (може би най-разпространеният според нас, жените) – избягващият.
„Имам нужда от пространство“, „Не обичам драми“, „Не съм много емоционален човек“.
Той е този, който избягва сериозното обвързване, прекалената близост, дълбоките емоционални разговори, трудно изразява чувствата и нуждите си, държи много на свободата и независимостта си, обича да дава т.нар. mixed signals, комуникира неясно, държи те “на тръни”. Той, разбира се, може да бъде и тя.
За да се формира избягващият стил на привързаност, в детството си човек многократно е преживявал, че емоционалните му нужди не са посрещнати, близостта не носи сигурност, а да се покаже уязвим не води до утеха. Основният страх тук е убедеността и буквалното преживяване, че любовта не носи безопасност и сигурност. Детето естествено търси близост. Но ако потребностите му многократно биват отхвърляни и неглижирани от емоционално неналични родители, то започва да потиска нуждата си от свързаност, т.е. адаптира се – „Ако не показвам нужда, няма да бъда отхвърлен.“ Научава се да живее с вярването, че най-сигурно е да не разчита на никого и че няма смисъл да търси утеха и разбиране, тъй като няма как да ги получи.
Като възрастен човекът с избягващи черти често не показва никакви признаци на тревожност, страдание или уязвимост. Напротив – той е много самостоятелен, спокоен и рационален, но това е по-скоро маска, фасада. Избягващите хора обикновено не са „безчувствени“, но са се научили да потискат нуждата от близост (която всъщност вътрешно копнеят), минимизират зависимостта, контролират емоциите чрез дистанция. Отвън могат да изглеждат студени, но отвътре често едновременно стои страх от отхвърляне и страх от близост, недоверие, усещане, че уязвимостта е опасна.
Когато имат конфликт с половинката си или са конфонтирани, се затварят, избягват разговор, отдръпват се физически или емоционално, рационализират вместо да споделят чувства. Това е всъщност най-типичният защитен механизъм на хората с избягващ стил на привъзраност, наречен deactivating strategy – психиката намалява и омаловажава значението на близостта, за да се предпази.
В началото на отношенията тези хора често са чаровни, уверени, интензивни, много привлечени от партньора си. Това е така, защото в ранната фаза все още има дистанция, идеализация, свобода, липса на истинска уязвимост. Но когато връзката стане по-дълбока и партньорът потърси повече емоционална близост и се появят очаквания, избягващият човек може да започне да усеща напрежение, задушаване, желание да се отдръпне. Тогава сякаш от нищото става по-студен, спира или ограничава комуникацията, фокусира се върху работа/хоби/приятели, може да девалюира партньора си и да усети, че губи “искрата”.
Интересно е, че най-честата комбинация между партньори е тази на избягващ с тревожен тип. Още по-интересно е, че и двата типа имат един и същи основен страх – липса на усещане за сигурност и безопасност в отношенията и в любовта като цяло, но използват противоположни стратегии. Избягващият има нужда да остане сам, да се дистанцира, за да се регулира и да почувства сигурност, докато тревожният се вкопчва в партньора и търси в него сигурност и стабилност. Динамиката между тях е следната – тревожният партньор търси повече близост, а избягващият усеща натиск и се отдръпва. Колкото повече единият преследва, толкова повече другият се дистанцира.
А всъщност това, което избягващият преживява вътрешно, няма общо с поведението, което демонстрира. Той може да се влюбва, дори много силно, но колкото по-дълбоки са били чувствата му, толкова по-голям е и страхът му, и тъй като не познава други реакции и не умее да изживее и да се отдаде на любовта, той става студен, отблъсква партньора си и бяга, за да се защити, да минимизира страха и да се предпази от болката.
За съжаление много често тези хора или са в постоянно търсене и смяна на партньори, или избират такъв, който не ги провокира и към когото не са особено привързани, с когото има хладни, приятелски дори съквартирантски отношения.
Всичко това може да звучи обезкуражащо, но е важно да не приемаме стиловете на привързаност за етикет. При достатъчна осъзнатост и желание за промяна всеки може да работи за развиване на сигурен стил на привързаност, който е единственият “здрав” стил. Промяната обаче често е бавна, защото тези механизми се изграждат в много ранна възраст и служат за емоционалното ни и психическо оцеляване.
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
