Този не е като другите
„…Този не е като другите“, завърши разказа си Лили, вплитайки в думите онзи последен шанс, който ѝ се искаше да даде на мъжкото съсловие.
Описа къде са се срещнали, как са започнали нещата помежду им и последвалото развитие. Бил ѝ предложил да заживеят заедно, макар още да не се е разделил със съпругата си (само документално, както твърдеше той).
Рене изслуша историята търпеливо, но с вдигнати нагоре вежди. Знаеше, че Лили е влюбчива и наранена, а всяка жена, притежаваща тези две черти, е удобна мъжка плячка. Предупреди я да бъде внимателна, защото на техните години необвързани са останали само хора с дълъг ситен шрифт в инструкциите за употреба.
– Е, нали това казвам, той не е точно необвързан… Или обвързан… Обърках се и аз. Абе, с мен е и толкова, превъзбудено си противоречеше Лили.
Рене не искаше да е черногледа, ама ѝ изглеждаше съмнителна цялата тази работа. Един мъж с минало среща момиче, изпълнено с живот и бъдеще. Изслушва я, говорят си с часове и той бавно пуска корен право в сърцето ѝ. Оттам нататък планът му просъществува. Няколко спонтанни жеста като онова късно пътуване из цяла България, само за да я види и да си тръгне, или пък изненадващият концерт, на който я заведе. Ако до този момент не е впечатлена (а тя винаги е), следват подаръците, бижута, плюшени играчки, вечери… Лили, която е свикнала да живее на ръба на нямането, се трогва, не от материализма, а от дългогодишната му липса. Мъжете като него умеят да взимат това, което им се иска.
Лили ще си спомни погледа на Рене, докато покрай нея профучава стиснатият му юмрук. От разтворената длан на тази ръка бъдещето ѝ се усмихваше. Не знаеше много за хиромантията, затова си бе съчинила наивна теория, че широките длани са пълни с живот. Когато лежаха на дивана, Лили често взимаше неговата ръка и започваше да му „гледа“, как ще му роди две момченца, които по цял ден ще ритат топка в двора на къщата, която предстои да построят.
Той ще смачка тази мечта, затваряйки ръка в юмрук. Нямаше да я удари, никога не бе посягал на жена. Ще погледне в крайчеца на огледалото още веднъж, преди да го направи на сол, и ще види, че очите на Лили са затворени, а кръвта се е отдръпнала от лицето ѝ и тя прилича на призрак. Отвращава се, че тя е приела вече удара в себе си, още преди да бъде нанесен. Тази нейна примиреност го прави още по-яростен. Той иска жената до него да се бори, дори когато битката е изгубена.
Само от един удар стъклото се пръска, но той няма да спре, докато не го наситни. Не си спомня, че счупеното огледало означава седем години нещастна любов. В яростта си е склонен да им причини години тъга, но не и да се въздържи, да спре първичния порив. Лили вече знае какво следва по-нататък. Докато той вилнее, тя в ума си клечи на пода и събира парченцата. До този, който руши, винаги има един, който поправя, неписан закон. Тя бърза да изтрие доказателствата, ще се втурне да ги събира с голи ръце. Едно почти невидимо стъкълце ще се забие в безименния ѝ пръст и ще я опомни, че трябва да е по-предпазлива.
Лягат си. Той я прегръща, сякаш нищо не се е случило. Ръката му, обгърнала тялото ѝ, тежи повече от обикновено. Завиват се с едно „лека нощ“ и малко по-късно неговото хъркане разтриса стаята. Слаба улична светлина влиза неканена вътре, но на Лили продължава да ѝ е тъмно.
Спомня си един забравен трик от детството. Когато не ѝ е хубаво там, където е, си представяше, че е на някое друго място. Толкова бе усъвършенствала това като малка, че вече дори не трябваше да затвори очи, за да се пренесе. Тялото ѝ оставаше там, където присъствието му бе необходимо, а в ума си пътуваше километри.
Избра си една точка в тъмното и се взря в нея, докато всичко останало не изчезна. Изолира страничния шум. В съзнанието ѝ се появи врата, онази от детството, която я приютяваше. Преди да прекрачи прага, Лили усети паренето от раничката на пръста си. Огледа я на остатъчната улична светлина и видя стъкълцето, все още забито в меката кожа. Бавно и внимателно го извади. Можеше да го остави до сутринта, но не ѝ се чакаше повече.
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Изследовател на човешките дълбини. Търсач на ярки вдъхновения. Ценител на пропуснати мигове. Ловец на добри истории.


