Условна любов
(или как най-бързо да загубиш представа кой си)
Тя е мека, покорна и съобразителна душица. Или още казано – хроничен people-pleaser.
Той е доминантен, изискващ и логичен. Но всъщност как беше думата… недоволно момченце, отхвърлено от майка си.
Вселената ги погледна и си каза:
„Леле, ами ако ги събера заедно? Пасват си перфектно!“
И така те се срещнаха една вечер преди 8 години. Те го нарекоха съдба, вселената го считаше за добре замислен сюжет на трагикомедия, а дали не беше просто перфектното съчетание между нейната и неговата глупост, напълно превзела 17-годишните им умове и тела. Впрочем тя, Грета, беше изключително добре запозната с езотеричната или духовната страна на нещата и обичаше да облича всяка среща, всяко събитие в определението „синхроничност“ или „сродна душа“. Ах, колко сродни души намираше само. А когато тъй припознатите сродни души настъпеха някое нейно болно място, изхвърчаха от пиедестала по-бързо, отколкото ги беше качила там. Но, разбира се, те не изчезваха напълно, защото тя обичаше да ги държи на една ръка разстояние, ако ѝ потрябват.
С други думи, Грета колекционираше вниманието на момчета, влюбили се в нея (или поне те така си мислеха), понеже това беше нещото, което я подхранваше и я караше да се чувства значима, нужна и обичана. С оглед на изобилието от информация в областта на психологията относно проблемите с бащата и майката, и как те афектират живота ни като възрастни, дотук всеки вече би се сетил, че Грета имаше сериозни пробиви във връзката с родителите си.
„Неприсъстващ баща“ – ще си кажат някои.
„Емоционално отсъстваща майка“ – ще предположат други.
А защо не и двете? Или пък тотална смесица от всичко!
И така го караше вóлната тогава душица, докато един ден не се започна с Ангел.
Ангел. Какво чудесно име. Иронично всъщност, като се има предвид чудовищната, всепоглъщаща черна дупка, заменила сърцето му някъде тогава – може би при първия шамар от майка му. Или пък дали не беше заради пасивната агресия на баща му. Най-вероятно ще да е било заради гениалната идея на майка му да го кара да проси обич и признание единствено чрез перфектно изпълнение на разни задачи. Чудна идея наистина, признавам!
И така, една топла майска вечер Ангел и Грета откриват първата искра помежду си, наричайки го химия. Де да знаеха само, че единствената химия, която създаваха помежду си, беше подобие на арсен.
Грета, вярна на методите си, пренебрегна тази искра, понеже по онова време още имаше някаква интуиция, която ѝ подсказа, че накрая ще е пълна катастрофа, и тръгна с най-добрия му приятел (а, разбира се, той беше психопат и нарцис). Минаха се две години, през които Ангел агонизираше неспособността си да я впечатли, което пък му даваше картбланш да играе перфектната жертва – отхвърленото и самотно добро момче, което иска само малко любов.
Но когато се сблъскат обигран колекционер, който винаги получава каквото иска, и жертва, която проси любов с фалшива и прекомерна щедрост… какво мислите, че се случва? Ама разбира се, точно така – колекционерът се възползва от вниманието и ласките на даващия и води парада. Или с други думи: Грета умело въртеше две връзки едновременно. Какво попадение! И то двама най-добри приятели.
Мина се време, направиха се избори, и тя реши в крайна сметка да остане само с Ангел, в когото беше така дълбоко влюбена. Между другото, Ангел все още държи рекорда – най-дълго запазилият се на прословутия пиедестал.
Очакваше ги 6-годишна връзка с повече раздели, обрати и драми от някои холивудски двойки. Гореспоменатият арсен година след година от началото стабилно се пропиваше във връзката им и в тях самите. С течение на времето си спретнаха такава каша от взаимозависимост, илюзии и защитни механизми, че всички психотерапевти, през които и двамата минаха, за малко да си скъсат дипломите. Всеки анализ, с който се сдобиваха, подчертаваше травмите и липсата на обич към себе си с двойна, удебелена линия. Единственото хубаво нещо и в двамата беше, че не бягаха и не отричаха тези твърдения. В действителност бяха доста послушни и смирени пред диагнозите си, което им даваше повод за разсъждение всеки път щом избухнеше поредната караница, за която първо се сочеха с пръст кой от кого е по-виновен, но след това бързо разбираха и разнищваха точно защо се е случила.
Защо оставаха един с друг?
Едни биха казали заради любов, други биха го определили като чист мазохизъм, примесен със садизъм. А в разгара на последното им лято заедно, когато Грета прие предложението на Ангел да живеят заедно, след като уж се беше отказала преди това (отново включване на нейно Височество – интуицията), нещата станаха дори по-зле. Макар че знаеха за всички недодялани дъски един за друг, сега вече Грета нямаше къде да избяга и да се скрие за малко.
Ангел активно проявяваше своя перфекционизъм и контрол върху абсолютно всичко – предмет, ситуация, дейност, човек, а най-вече Грета. Изискванията му се сипеха и трупаха всеки ден като продукти в списък за седмичното пазаруване:
‘бъди такава не бъди толкова такава защо не можеш да си повече такава бъди по-малко такава’
Грета, на свой ред гладна за любов, се опитваше да пасне на всяко едно изискване, да се моделира точно така, както той искаше. До голяма степен напомняше на онази детска игра с масичката и различните геометрични форми, в които пъхаш куб, топка или триъгълник в съответстващите отвори. Само дето Грета си налагаше да мине през всяка една форма всеки ден, за да получи малка трохичка одобрение от Ангел.
И ден след ден тя забравяше каква искаше да бъде, каква е била преди всичко това. Първоначално обвиняваше Ангел за това и я болеше, че я кара да пасва на всяка една формичка и да свива части от себе си, така че да пасне в неговото виждане за жена. Но накрая тя осъзна една проста истина и се запита най-смисления въпрос от 8 години:
Аз имах ли моя собствена форма? И каква беше тя, преди да реша да я променям за някого, който дори не я е видял?
Истината е, че не другите са виновни за това, че ни вкарват в рамка и имат хиляди изисквания и условия към нас, за да започнат евентуално да ни обичат, защото не там се намира любовта. Любовта се намира единствено, когато осъзнаем и заобичаме собствената си форма и облик отвътре и отвън дотолкова, че да нямаме нужда да я променяме за някого, който ще ни даде по-малко от това, което ние можем да си дадем сами.
П.С. Грета и Ангел посрещнаха последната си Нова година заедно и след това тя се изнесе, осъзнавайки горната истина. Е, осъзна я още преди това, но нали вече казахме, че е мазохист, та остана два месеца, за да се порадва на Ангел за последно.
До всяка Грета по света: Майната им на формичките! Разливайте се като океани на всички страни!
Вижте събитието
Play & Enjoy
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
