Всеки ден е Ден на детето, ако си достатъчно емоционално нестабилна
Като малка най-много си мечтаех да съм голяма.
Е, още тогава е трябвало да се науча да бъда по-конкретна в желанията си. Трябваше да уточня, че кел файда да съм голяма, ако нито съм богата, нито съм щастлива. Дяволът е в детайлите, не е в Прада.
Та, отдавна съм голяма. И все още чакам частта, в която е яко. Реално, предвид емоционалното ми състояние, напълно разбирам баба, която все още ми се обажда да ми честити 1 юни (на 25 съм). Баба, която събира от приятелките си имейлите на внуците им, за да “влезем в кореспонденция”, тъй като единственото ѝ по-голямо притеснение от липсващия ми магистър, е липсващият ми мъж. И същата баба, която ми е казала, че съм родена да се возя в Мерцедес и да не се задоволявам с нищо по-малко от това, а ми предлага внуци със сива Тойота авенсис 2008 г., която редуват с баща му. Не знам защо още го търся с RS7.
Реално сме големи хора, вече ползваме даже ретинол, а още правим същите неща. Макар че имаше доста причини да искам да порасна по-скоро:
- Да си лягам, когато реша. (Не съм и предполагала, че ако не си легна до 22:30, следващия ден го пишем бѐгал)
- Да излизам с когото поискам и където поискам. (Не излизам никъде и нямам приятели)
- Да гледам каквото искам. (Въртя само Сексът и градът и Под прикритие)
- И да ям каквото си поискам. (In this economy….)
- Да имам мои пари. (Които отиват за всичко, ама не и за girly things – дизел, накладки, наем, такса рампа на входа, домати на 8 евро килото и пр….)
- Да имам каквито си поискам играчки. (Е, поне това го имам, 10х на sexo bg)
Общо взето нищо не се е променило за вътрешното ми дете, освен че сега му се налага да обмисли всеки потенциален развой на несъществуващи ситуации и да ги преживее веднъж преди да се случат и още веднъж след като се случат; да осъществява телефонни разговори с институции и да има ПИК код; да обясни какъв звук прави колата на втора; да се научи с мили и умни фрази да кара момченца и по-възрастни злобни жени да се чувстват точно толкова тъпи, колкото са, както и да осъзнае, че тъпата вещица не е чак толкова тъпа, задето е изяла Хензел и Гретел. Аман от досадни деца.
Не знам какво бързах толкова. Е на. Честит 1 юни на всички, които празнуваме, че има Claude, за да питаме как да разберем кога яйцата са готови, а не майките си, които неизменно ще изтъкнат, че на тия години вече са гледали нас. Нека правим повече неща, които ни карат да звучим отвътре като тикток саунда със смеещото се дете, който го слагат върху клипчета на кученце със зуумис. Защото в крайна сметка, we are all just little girls, standing in front of boys, asking them to love us. <3
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
