Абсолютно е проследима корелацията между демократичните държави и икономическото им развитие, високо качество на живот и политическа стабилност. И на теория, и на практика е най-успешната форма на управление, но има един ‘недостатък’ – демокрацията е жив организъм. Тя не е статична и не е даденост, в следствие на това се променя и може много бързо да бъде загубена, ако не бъде подкрепяна и развивана.

Лично аз смятам, че основата на демокрацията стои отговорността, личната отговорност на индивида.

Но нека се върнем към политиката, тази така често използвана дума, която предизвиква различни емоции у различните хора. От страх, през отвращение, до недоумение. Какво е политиката за обикновения човек, който не членува в партия, не е в парламента и не работи в държавна среда.

Политика е, училището в което сме учили ние и биха учили, или учат децата ни. Политика е, детската градина, градинката пред блока, улицата. Политика е кой събира боклука, как се обработва, кой булевард се ремонтира, коя сграда се събаря. Също е и колко струват продуктите за хранене, с какви химикали се пръскат плодовете и зеленчуците, какви лекарства се дават на животните, които после отиват в чинията на ядящите месо. Политика е и колко бързо ще дойде линейката, ако повикана, както и как ще се държи полицията, при сигнал.

Разбрахте идеята, да не изброявам повече. Тя буквално е всичко, което виждаме и използваме ежеднeвно, но ако е така, защо все пак е толкова ниска активността, в това най-демократично и изключително постижение на човешката еволюция, а именно – изборът.

България като всяка държава е преминала през различни исторически периоди, които са оформили мисленето и манталитета на обществото. Най-близък минал период до днешния ден, е социализмът (модел, който многократно доказва по света, че не работи. Конкретно България фалира 3 пъти, а изземването на частната собственост, до ден днешен не може да възстанови естественият баланс между провинция и столица). Това е период, в който е била потискане личността, съответно, и личният избор. Тази атмосфера е създала едно усещане за обща, а не лична отговорност или никаква отговорност изобщо, и макар всичко да се промения на 10 ноември 1989г., но съзнанието не успява да приложи новата реалност – че всичко зависи от нас самите. Като добавим и умишлено създаденото усещане на безизходност и безсилие, което е подправено с разочарованието от “всички са еднакви” се получава перфектната рецепта за апатия.

Хората не избират, държавата върви към автокрация. Толкова е просто. Но какво би било решението? Бих използвала думата – опростяване.

Политическите науки са сложни, дипломацията е майсторство, но за повечето трябва да бъдат представени разбираемо, за да може да не ги отблъсква. Чиста психология е човек да се плаши от непознатото и необясненото за него.