Моят път като жена към исляма: отвъд мита за потиснатостта
В Европа, често ислямът е грешно интерпретиран, разговорите са изпълнени с доза негативизъм и предразсъдъци, а що се отнася до жените в исляма, мигновенно в ума ни се определят като подтиснати, измъчени и насилени.
Тук съм, за да разкажа своята история и да покажа, че това не е така.
Израснала съм в християнско семейство, с по-консервативен баща от арменски произход и майка, която е отворена към света и различните култури. Никога не бях смятала себе си за религиозен или пък силно вярващ човек, въпреки че у дома винаги са се празнували празниците по светъл и сплотен начин. Не успявах да идентифицирам себе си с християнството, обиколила съм безброй църкви и храмове, всеки един величествен сам по себе си, но така и не успявах да бъда “докосната”. Живеех в Германия, точно когато новините и вестниците бяха заляти със заглавия за атентати, а главните заподозряни бяха мъже, идващи от държава, проповядваща ислям. Хората, макар и свикнали да живеят с граждани от тази религия, започваха да се страхуват, да бъдат предпазливи и да се настройват все повече един към друг. Не мога да отрека, че аз също бях на ръба да се подхлъзна, но отказах да вярвам единствено на медията за нещо, с което не бях истински запозната. Започнах да разбирам, че събитията, свързани с исляма, които се третират като „новини“ в масовите медии, са изобразявани като „проблеми с исляма“, когато в действителност са проблеми на културата, традициите, политиката, суеверията и етническите кодекси на поведение на някой регион с мюсюлманско мнозинство. Ислямската религия не осъжда практики като непочтени „убийства на честта“, расизъм, потисничество на жените или забрана им да получават образование и много други практики, които си проправят път към сензационните новини.
Проучвания казват, че едва 59% от хората в Норвегия имат някакво познание относно исляма, 49% в Швеция, 23% в Италия и така нататък. Поглеждайки към тази статистика ми стана ясно – хората не се информират достатъчно, вярват единствено на това, което виждат по телевизора или скролвайки в избраната от тях социална мрежа.
С времето започнах да имам много приятели мюсюлмани - хора, идващи от Египет, Ливан, Сирия, Ирак, Тунис.
В началото всички те бяха под един знаменател, до момента, в който осъзнах, че религията е една, но културата съвсем различна. Различни обичаи, различна храна, различни дрехи, различни хиджаби, различни песни, филми и начини на забавление. Линията между култура и религия съществува, макар и да е тънка и често да бива забравена.
Дойде и денят, в който аз самата смених своята религия. Ден, изпълнен с вълнение и любопитство, но и с доза неизвестност, страх от това как ще бъде прието от близките ми. Продължавах да чета, разбирайки, че свещенната книга на исляма се интерпретира по множество начини. Разбрах, че има страни, управлявани от хора, които изповядват радикален ислям, който няма общо с това, което наистина учи религията. Всички сме чували, че жените нямат право да карат кола, че не могат да учат, че нямат права в семейството. Да, но нито едно от тези неща не са правилни, именно обратното. В много мюсюлмански държави жените играят ключова роля в обществото и икономиката. Например, в Индонезия, една от най-големите мюсюлмански нации, жените съставляват значителен процент от работната сила и заемат важни постове в правителството.
В даден момент от живота си бях омъжена за човек от арабски произход. Бях обкръжена от различни семейства и жени, с които с времето станахме близки. Видях и усетих, че думата на жената е изключително важна, че мъжете ги пазят като диаманти, в домовете си са окичени със злато, а дългите им коси са спуснати върху копринени, красиви дрехи. Често виждам жени да сочат подгравателно други жени, които са покрити, наричат ги подтиснати, наблюдават ги с недоумение. Вярвам, че както една жена, облечена в къса рокля може да изглежда красива и привлекателна, така може и една жена, покрита от глава до пети, да изглежда стилна и красива.
Ролята на жената в семейството е друга интересна тема.
В християнството се счита, че тя трябва да бъде напълно отдадена на мъжа си, да бъде вярна, грижеща се за него и дома. В днешно време се забравя, че в исляма много от правилата се припокриват. Интересен факт е, че жените не приемат името на мъжа си, а задължително запазват това на бащите си.
Сплотеността и топлината бяха характерни черти, срещащи се често сред мюсюлманите, които познавах, а новините, които преди слушах всекидневно, вече бяха избледнели. Всяка религия по света носи със себе си по-строги догми, по-тъмно минало, както и порядки, които вече са забравени. Надявам се хората да отворят повече сърцата и умовете си, да пътуват, да не спират да бъдат любопитни за различното и да общуват с хора от други религии и култури.
И най-важното – да не градят мнение, защитено единствено с думи, чути или прочетени във вечерните новини.
Newsletter
Абонирай се за нашия бюлетин, за да получаваш лесно и бързо последните статии от сайта на Girls under Quarantine.
Още от блога
Ретроградна Венера в Скорпион: Любов, стари рани и нови уроци
Нетипични съвети за подготовка за интервю за работа
